След тежък работен ден Катрин Милева паркира автомобила си пред дома и взима обезболяващо хапче. Няколко часа по-късно, при случайна проверка, тестът на полицията отчита наличие на опиати. Въпреки че Катрин не шофира в момента на проверката, тя е задържана и животът ѝ се превръща в кошмар.
"Казаха ми: 'Тези циркове сме ги гледали' ", разказва Милева пред NOVA. Отношението на полицаите е "ужасно" – тя е унижавана, държат я на място два часа, без да ѝ позволят да отиде до тоалетна. В районното е накарана да се съблече чисто гола, да кляка, за да бъде проверена за скрити наркотици. Прекарва 24 часа в тъмна, мръсна килия, където ѝ е отказана дори вода. В крайна сметка, кръвните ѝ тестове излизат отрицателни, но не и преди да остане 11 месеца без книжка и автомобил, за който по-късно плаща 3-4 хиляди лева за ремонт.
Историята на Катрин е поредното свидетелство за полицейския тормоз и униженията, на които са подлагани абсолютно невинни граждани, които са жертва на очевадно неработещата система за тестване на водачи за наркотици и упойващи вещества. Вече 5 години TrafficNews разказва историите на шофьори, чийто живот се превръща в ад, само защото са имали неблагоразумието да вземат хапче за глава, сироп за кашлица или някое друго лекарство , чиито съставки дават положителен резултат на полицейските драг – чекове. Интервюта с невролози, психиатри, експерти , серия емпирични опити, разследвания показват колко порочна и опасна е системата за проверка на водачи с въпросните драг чекове. Не минава седмица без телевизионен репортаж за поредния невинен човек, останал без кола и книжка /а често и без работа/, само защото не се е харесал на човека с униформа. От 5 години слушаме обещанията на поредния министър или полицейски директор, който обещава как ще въведе ред в системата. Междувременно самите полицаи успяха да съборят във Върховен административен съд наредбата, която разрешаваше на началниците им да ги тестват за наркотици, като се позоваха на ненадежността на тестовете! Но въпреки това гражданите продължиха да бъдат тормозени и унижавани заради същите тези ненадеждни тестове. Не са изолирани и случаите, когато същите теството се използват за рекет и отмъщение от страна на полицейски служители, подправят тестове за лична саморазправа, както показва скандалният случай по време на ръководството на Йордан Рогачев в Пловдив.
Обещанията за откриването на допълнителни лаборатории в областните градове, дадени преди две години от поредния вътрешен министър все още не са изпълнени. В момента в страната действат само две лаборатории извън ВМА, които изследват кръвните проби на задържаните водачи. Годишно полицията задържа над 4 500 души с положителни тестове и проверката отнема между 3 и 12 месеца.
Вместо МВР да разработи мащабна програма за превенция и контрол, която да осигури безопасността на всички, които са на пътя – шофьори, пешеходци, пътници, по брифинги слушаме статистика, която в много случаи се превръща в стъкмистика, която да ги защити при поредния провал. Затова виждаме беемвета забити в автобуси, АТВ- та , които газят майки с деца по тротоарите, камикадзета, които фучат с 300 км по магистралата, тирове, които помитат автомобили, докато се изпреварват по разбитите ни аутобани. И тъй като не могат да справят с такива като Виктор, който всеки ден след като е взел книжка, се е прибирал в къщи с поредния безмислен фиш, полицаите си го изкарват на безпомощни жени като Катрин Милева като ги събличат голи и се гаврят с тях. Комплексарщината на някои от служителите очевидно е пряко пропорционална на заплатите, които получават, защото произволът взема все по - драстични размери.
Случаят на Катрин не е изключение. Данните на Националния фокусен център за 2021 година разкриват, че 45% от полевите тестове за наркотици са дали фалшиво положителен резултат. При един от използваните уреди, "Дрегер 3000" , който вече е изваден от употреба, процентът достига 58.6. Тестовете са доказано ненадеждни и могат да реагират на обикновени лекарства, като тези за главоболие с кодеин, противоалергични препарати и дори някои енергийни напитки.
Хора, които никога не са употребявали наркотици, остават без книжки и коли за месеци, докато чакат резултатите от кръвните си проби. Дори служители на МВР са се оплаквали от фалшиво положителни резултати при вътрешни проверки.
Основният проблем не е само в неточните тестове, а в неработещата система. Законодателството е неадекватно: дори при оспорване на резултата от бързия тест, на шофьора се свалят номерата на колата, отнема му се книжката и бива задържан за 24 часа. След това започва агонията на чакането, която може да трае от 3 до 9 месеца. Причината е проста – липса на достатъчен капацитет. Доскоро е съществувала само една акредитирана лаборатория (във ВМА-София), която е била силно претоварена.
Въпреки обещанията на няколко правителства за откриване на нови лаборатории, процесът е мъчително бавен. Към февруари 2024 г. само 4 лаборатории обслужват цялата страна. Забавянето води до абсурдни ситуации, като тази с Илия Илиев, който остава без работа за шест месеца, докато чака отрицателния си кръвен тест.
Виновен до доказване на противното
Тази практика на "предварително осъждане" нарушава един от основните принципи в правото, като наказва гражданина далеч преди да е доказана вината му. Хората, минали през този ад губят работата си, авторитета си, затъват в заеми , без да бъдат компенсирани по някакъв начин. А в същото време полицията отчита бройки заловени водачи с наркотици, служителите не носят никакви отговорност за причинените вреди и нарушават правата н агражданите. След серия подобни случаи, МВР призна проблема, а бившият министър министър Атанас Илков обеща по-бързо изследване на кръвните проби. Това беше през 2023 година. Започнаха са процедури по обществени поръчки за нова апаратура и откриване на допълнителни лаборатории в Пловдив, Бургас, Варна и Плевен, но такива не само че няма открити, но няма и дори одобрени проекти за тях.
Законодателната власт също е в огромен дълг към обществото. Вместо да решат проблема с недостатъчния капацитет на лабораториите и да прецизират законодателството, депутатите предпочитат да завишават санкциите, използвайки броя на жертвите по пътищата като оправдание за своята некомпетентност. По този начин, вместо да се борят с реалните причини за инцидентите, те се превръщат в инквизитори, създавайки повече проблеми, отколкото решават.
Тези случаи показват системен проблем. Устройствата, закупени с милиони левове, са несъвършени. Но вместо държавата да носи отговорност за грешките си, тя ги прехвърля върху гражданите. За полицията „резултатът е отчетен“, а после – „лабораторията да каже“. Само че в това „междувременно“ човешки съдби се сриват.
Жената, която никога не е пробвала наркотик, днес се страхува, че всеки път, когато я спрат, може да преживее същия кошмар. „Не вярвам вече на системата. Не вярвам, че им пука за хората. Вярвам само, че ако пак ми се случи, ще съм безсилна“, казва Катрин. И още хиляди хора мислят като нея.
А въпросът остава – кой ще върне достойнството на тези хора? И колко още невинни трябва да бъдат унизени, преди държавата да признае, че греши?
Още от категорията
Фейк снимките от Белия дом! Колективното злорадство, което храни нуждата от омраза
Как България гони младите си хора
Темите на Traffic News
