Бърз процес или максимално тежки наказания при тежки престъпления? TrafficNews потърси мнението на известни юристи. Предлагаме ви и коментира на столичния адвокат Людмил Рангелов:
----------
- Как ще коментирате предложенията за отпадане на съкратеното съдебно следствие при особено тежки престъпления, за което вяха внесени четири законопроекта?
- Предложените промени в НПК за отпадане на съкратеното съдебно следствие за тежки престъпления са полезни и правилни. Защото за такива престъпления не може да не се налагат максималните наказания. Сегашното съкратено съдебно следствие, което не ограничава вида на престъпленията, за които се прилага, за съжаление позволява и най-жестоките убийства, включително и на няколко човека, при определено процесуално поведение на подсъдимото лице, да бъдат наказвани максимално с 30 години лишаване от свобода. Така че аз смятам, че промените са навременни.
Сега обществото се радва на небивало единодушие между всички политически сили, от които зависи промяната, а това много рядко се случва. Самата общественост също е настроена за такава промяна. Така че вероятно тя ще се случи, въпросът е в какви срокове и точно какъв ще бъде окончателният списък на престъпленията, за които няма да се прилага съкратеното съдебно следствие. В три от законопроектите в този списък са включени само умишлените тежки телесни повреди и умишлените убийства. В четвъртия законопроект са включени същите престъпления плюс блудствата и изнасилванията, но там е предвидена евентуална възможност за намалена редукция на наказанието с една пета, и то само ако съдът прецени, че следва да я направи.
Моето мнение е, че това не е работеща идея и създава затруднения. Вчера след заседанието на правната комисия разбрах, че и главният прокурор по същия начин възприема този четвърти законопроект за промени в съдебната практика.
Но четвъртият законопроект касае и изменения на НК в един друг текст – че чуждо длъжностно лице може да носи отговорност за присвояване на европейски пари и да бъде разследвано от специализиран съд. Това е свързано с европейска директива от 2017 г. Смятам, че тези промени са резонни и ще бъдат одобрени.
Към настоящия момент и четирите законопроекта са минали през правна комисия, одобрени са и ще бъдат вкарани в пленарна зала, за да се разсъждава какъв точно да бъде окончателният текст. Но според мен несъмнено умишлените убийства ще бъдат изключени от сферата на приложение на съкратеното съдебно следствие.
- Според становището на Висшия адвокатски съвет, това желание за промяна е по-скоро плод на емоции и няма рационална основа. Как ще коментирате това мнение?
- Разбира се, законът не бива да бъде променян при всеки криминален случай в една или друга посока, той трябва да е стабилен и предвидим. В случая обаче очевидно има потребност за промяна за тежките престъпления. Още повече, че за умишлените убийства и тежката телесна повреда в периода 2009-2010 г. е имало забрана за прилагане на съкратеното следствие. Сега в три от законопроектите се създава член 369 а в тази връзка. Но този член съществува и през 2009-2010 г., а сега на практика се върви към неговото възстановяване. Така че предложената промяна не е без основание и под натиска на общественото мнение.
- Каква е практиката в другите европейски страни?-
- Практиката във всяка модерна наказателна система по отношение на наказанията и процесуалното поведение на подсъдимия е една и съща – ако подсъдимият признава всички факти и обстоятелства или пък признава вина, винаги ползва някакво предимство. Защото модерните наказателно-правни системи имат за основна цел да превъзпитат лицата, които са извършили престъпление. И се смята, че със самото признаване на обстоятелството, че това, което лицето е извършило, не е добро, че е престъпление –се поставя началото на този процес на осъзнаване на вината и превъзпитаване.
- Но самопризнанието може да се използва и като ход за по-малка присъда.
- Да, разбира се, едно такова самопризнание много често не е искрено разкаяние. Често то се използва, за да се получи предимството на смекчаващото вината обстоятелство. Защото заявеното, та дори и неискрено самопризнание и разкаяние, винаги се отчита от съда като смекчаващо вината обстоятелство и води до намаляване на наказанието.