Адвокат Людмил Рангелов: За тежки престъпления трябва да има максимално наказание

Предложените промени за отпадане на съкратеното съдебно следствие в такива случаи са правилни, очаквам да бъдат приети

България
19.09.2019 17:30 957 0
Адвокат Людмил Рангелов: За тежки престъпления трябва да има максимално наказание

Бърз процес или максимално тежки наказания при тежки престъпления? TrafficNews потърси мнението на известни юристи. Предлагаме ви и коментира на столичния адвокат Людмил Рангелов:

----------

- Как ще коментирате предложенията за отпадане на съкратеното съдебно следствие при особено тежки престъпления, за което вяха внесени четири законопроекта?

 -  Предложените промени в НПК за отпадане на съкратеното съдебно следствие за тежки престъпления са полезни и правилни. Защото за такива престъпления не може да не се налагат максималните наказания.  Сегашното съкратено съдебно следствие, което не ограничава вида на престъпленията, за които се прилага, за съжаление позволява и най-жестоките убийства, включително и на няколко човека, при определено процесуално поведение на подсъдимото лице, да бъдат наказвани максимално с 30 години лишаване от свобода. Така че аз смятам, че промените са навременни.

Сега обществото се радва на небивало единодушие между всички политически сили, от които зависи промяната, а това много рядко се случва. Самата общественост също е настроена за такава промяна. Така че вероятно тя ще се случи, въпросът е в какви срокове и точно какъв ще бъде окончателният списък на престъпленията, за които няма да се прилага съкратеното съдебно следствие. В три от законопроектите в този списък са включени само умишлените тежки телесни повреди   и умишлените убийства. В четвъртия законопроект са включени същите престъпления плюс блудствата и изнасилванията, но там е предвидена евентуална възможност за намалена редукция на наказанието с една пета, и то само ако съдът прецени, че следва да я направи.

Моето мнение е, че това не е работеща идея и създава затруднения. Вчера след заседанието на правната комисия разбрах, че и главният прокурор по същия начин възприема този четвърти законопроект за промени в съдебната практика.

Но четвъртият законопроект касае и изменения на НК в един друг текст –  че чуждо длъжностно лице може да носи отговорност за присвояване на европейски пари и да бъде разследвано от специализиран съд.  Това е свързано с европейска директива от 2017 г. Смятам, че тези промени са резонни и ще бъдат одобрени.  

Към настоящия момент и четирите законопроекта са минали през правна комисия, одобрени са и ще бъдат вкарани в пленарна зала, за да се разсъждава какъв точно да бъде окончателният текст. Но според мен несъмнено умишлените убийства ще бъдат изключени  от сферата на приложение на съкратеното съдебно следствие.

Според становището на Висшия адвокатски съвет, това желание за промяна е по-скоро плод на емоции и няма рационална основа. Как ще коментирате това мнение?

-   Разбира се, законът не бива да бъде променян при всеки криминален случай в една или друга посока, той трябва да е стабилен и предвидим. В случая обаче очевидно има потребност за промяна за тежките престъпления. Още повече, че за умишлените убийства и тежката телесна повреда в периода 2009-2010 г.  е имало забрана за прилагане на съкратеното следствие. Сега  в три от законопроектите се създава член 369 а в тази връзка. Но този член съществува и през 2009-2010 г., а сега на практика се върви към неговото възстановяване. Така че предложената промяна не е без основание и под натиска на общественото мнение.

Каква е практиката в другите европейски страни?-           

-  Практиката във всяка модерна наказателна система по отношение на наказанията и процесуалното поведение на подсъдимия е една и съща – ако подсъдимият признава всички факти и обстоятелства или пък признава вина, винаги ползва някакво предимство. Защото модерните наказателно-правни системи имат за основна цел да превъзпитат лицата, които са извършили престъпление. И се смята, че със самото признаване на обстоятелството, че това, което лицето е извършило, не е добро, че е престъпление –се поставя началото на този процес на осъзнаване на вината и превъзпитаване.

-  Но самопризнанието може да се използва и като ход за по-малка присъда.

-   Да, разбира се, едно такова самопризнание много често не е искрено разкаяние. Често то се използва, за да се получи предимството на смекчаващото вината обстоятелство. Защото заявеното, та дори и неискрено самопризнание и разкаяние, винаги се отчита от съда като смекчаващо вината обстоятелство и води до намаляване на наказанието.

Известни адвокати на двата полюса по темата за премахване на съкратеното съдебно следствиеСпоред някои те водят до съдебни грешки, според други премахването излишно ще оскъпи процеса

Напишете коментар
Вашият коментар през Facebook

Изпрати новина