Адв. Станев: Когато общественото мнение влезе в съда, законът е изнасилван

Признавам си, че ме засърбяха пръстите да обясня на дамата за смисъла от съществуването на адвоката; че адвокатът е като лекаря - понякога се случва да защитава човек, който не е прав, но дългът му е по-важен от личното мнение. Чудех се и дали да не разкажа два-три случая от собствената ми практика, в които някои хора, след като месеци наред с удоволствие са ми разказвали вицове за адвокати, идват със смутена физиономия и питат "можеш ли да ми помогнеш, щото..."
Все пак се въздържах, защото съзнавах непосилната мъка на жената и емоционалната ѝ реакция макар и неправилна, беше разбираема. 

Вчера обаче научихме и нещо друго. 16-годишният Кристиян от Триград, който наруши закона, блъсна туристи и после избяга, никога няма да се върне вкъщи, да прегърне родителите си и да ги целуне; няма да създаде семейство; няма да има възможност да научи децата си, че законът трябва да се спазва, а когато го нарушиш, трябва да имаш доблестта и мъжеството да посрещнеш наказанието си и силата да се поправиш.

Не искам да оправдавам Кристиян - нито затова, че се е качил на кола, без да има книжка, нито за това, че след като е блъснал хората, е избягал. Искам да се замисля защо това момче реши да избяга и да се скрие?
Причните са много и значителна част са в неговата личност. Но огромен дял има и информационната среда, която се формира в резултат от постоянните упражнения на различни PR агенции и благодарение на трибуната, която им се предоставя.
Всяко ПТП е товар - както за този, дето не е виновен, така и за този, който е нарушил правилата. А когато в резултат от катастрофата има пострадали или (пази Боже) загинали, тогава болката, както на близките, така и на този, който е виновен е огромна. Срещал съм не малко случаи, в които човек, причнил ПТП, дълго и жестоко се самоизмъчва, предъвквайки всяка стотна и молейки се всичко да се окаже просто кошмарен сън.

Тези хора, които са нарушили закона (дори и колкото и да съжаляват) също следва да понесат отговорността от нарушението си. Но ... отговорността трябва да я "даде" съдът, след като приложи закона. 
Много от медиите предпочитат да сатанизират виновния водач и да "възпяват" непълноценността на обществото ни, разказвайки как българите се самоизбиваме... По този начин често се създава нетърпимост и агресия, насочена не към деянието, а към личността на човека. Съответно критиката на потребителите на продуктите за масово осведомяване развиват омраза към този или онзи (кой виновен, кой повече, а и ... кой страдащ от вината си...), а те самите продължават да шофират по същия начин, разчитайки и/или вярвайки, че на тях няма да им се случи. А ако им се случи ...

Сигурен съм, че Кристиян е гледал телевизия, чел статии, възмущавал се от неразумните шофьори и съчувствал на пострадалите. Убеден съм, че е смятал, че точно на него няма как да му се случи и ... Когато все пак белята става, е изпаднал в шок. Шок не само защото го чака наказание от закона, а и защото е знаел, че възмущението, агресията, жаждата за кръв и мъст ще се стоварят върху него.

България загуби. Загуби едно младо момче, пред което предстоеше живота. Момче, което щеше да понесе последиците от лекомислието си и можеше да стане прекрасен член на обществото.
Цената, която платихме, за това, че сме запяли в ритъма на това, което ни диктуват медиите, е жестока. И именно тази цена трябва да ни накара да се замислим - какво трябва да критикуваме повече - човекът, който е проявил лекомислие или средата, която създава и поощрява такова лекомислие.

Огромната част от съдиите са хора, които са достатъчно силни, за да знаят, че когато общественото мнение влезе в съда, законът е изнасилен, а правото опозорено. Тези съдии успяват да запазят силата и достойнството си, заради което те и системата биват заливани с "фекалии". За съжаление има и случаи, когато в резултат на обществен натиск, законът се пречупва пред искането на обществото за мъст. 
Бог да прости Кристиян! И да ни даде мъдрост да осъзнаем проблема си и сила да го разрешим.