Седем законопроекта за изменение на Наказателния кодекс (НК) са внесени за обсъждане в правната комисия в парламента. Най- сериозни дебати предизвика законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерството на правосъдието (МП), който се отнася до криминализирането на корупцията в частния сектор. 

Проектът предвижда разширяване обхватът на понятието за "длъжностно лице". Проектът за промени на Наказателния кодекс предвижда още тази категория лица да бъдат включени в понятието "длъжностно лице" в чл. 93 от НК, като по този начин се разширява кръгът на лицата, които могат да бъдат преследвани за така наречените "корупционни престъпления‘‘. 

Вторият най-дебатиран сред обсъдените законопроекти на изменения в НК беше предложеният от БСП като алтернатива на вече оттеглената Истанбулска конвенция проект, който предвижда мерки срещу домашното насилие.

На заседанието на правната комисия  бяха обсъдени още четири законопроекта, които се отнасят до премахването на текстовете в НК, касаещи института на маловажния случай; предсрочното условно освобождаване, въведено през февруари 2017 година и др.  

Част от предложенията предизвикаха разгорещена полемика, работодателските организации и Висшият адвокатски съвет се обявиха категорично срещу първия. Междувременно ГЕРБ обяви, че ще изтегли законопроекта, но за 28 март е насрочено обществено обсъждане. TrafficNews.bg се обърна за коментар по горещата тема към председателя на Адвокатска колегия - Пловдив Стефан Левашки. 

- Адв. Левашки, парламентът отложи дебатите по седемте законопроекта за промени в Наказателния кодекс.  Те вече  предизвикаха сериозна реакция в обществото.  В този смисъл отлагането добра новина ли е?

 - Отлагането на дебатите по законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс определено е добра новина. Те бяха внесени набързо без широка дискусия и предизвикаха не само сериозна обществена реакция, но и критични становища от  Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд, от Висшия адвокатски съвет, както и от академичната общност. В последните години се правят чести промени във вече съществуващи текстове, както и се въвеждат нови такива в Особената част на Наказателния кодекс, което на практика създава проблеми в прилагането им. Част от проблема е и сходството в престъпните състави и дублирането на някои от тях, както при последните промени това се прави за престъпления, които отдавна съществуват в публичния сектор, механично да се пренасят в частния такъв.

-Най – бурна на този етап е реакцията срещу предложените промени за уеднаквяване на режима на корупционните престъпления, както за длъжностни лица от публичния сектор, така и за длъжностни лица от частния сектор. Какъв бил резултата от подобни промени?

- С предложения проект, поне съобразно мотивите на вносителите, се цели изменение на законодателната рамка при т.нар. корупционни престъпления. Прави се опит тези престъпления съществуващи като такива за лица от публичния сектор, да се пренесат и върху субекти и тяхното неправомерно поведение от частния сектор – длъжностни лица в търговски дружества, кооперации и други такива. В следствие на политическите промени след 10 ноември 1989 година, нашето общество премина от държавно планова икономика към пазарна. В Наказателния кодекс действащ към онзи момент се даваше превес на тежестта на наказанието по отношение на престъпления извършени против държавната собственост. След приемането на сега действащата Конституция се прие, че икономиката на Република България стъпва на принципа на свободната стопанска инициатива, който е основополагащ за пазарната икономика и доведе до оттегляне на Държавата от неспецифичната и роля на регулатор, каквато имаше при социалистическата планова. Сега с тези предлагани промени се прави опит да се създадат едни дублиращи престъпни състави, които съществуват за публичния сектор като бъдат механично пренесени за частния. С търсените промени обаче се внасят редица неясноти – например при разширяването на обхвата на понятието „длъжностно лице” и въвеждането на неясната дефиниция „дейност с обществено значение”, за която липсва легално законово определение и това би затруднило правоприлагането.

Същото може да се каже и по отношение формулировката „търговска дейност”, която се въвежда в чл. 225в, без същата да е правно понятие. Нито един от действащите закони уреждащи търговското право не дефинира това понятие. Създаването на нов състав на общо длъжностно престъпление със субект длъжностни лица в частния сектор едва ли е удачно, тъй като нарушаването, неизпълнението или превишаването на права и произтичането от това на вредни последици за друго физическо или юридическо лице не винаги води до наказателна отговорност, доколкото в обичайната досега практика се касае по-скоро до гражданска такава и за уреждането на подобни гражданско - правни отношения, увреденото лице намира достатъчна защита на база договорната или деликтната отговорност.

В становището на ВАдС са дадени два примера в тази насока – Първият е че ако се тръгне по този път – всяко забавено плащане по търговска сделка, което е причинило вреда на контрагента /например защото той от своя страна не може да изпълни свое парично задължение към трето лице и дължи лихви и неустойки/ ще представлява престъпление. При сегашните нива на задлъжнялост, то всеки втори български гражданин ще бъде обект на наказателно преследване. Вторият – представляващия едно търговско дружество може да предпочете независимо, че има наличен паричен ресурс да забави изпълнението на паричното си задължение по търговска сделка и да плаща лихви и неустойки, и да инвестира тези средства при по-добри пазарни условия с цел печалба. Избраният напълно легален в случая и по-печеливш за дружеството пазарен подход би бил престъпление, тъй като би осъществявал престъпния състав, чието въвеждане се желае с този законопроект.

До правен абсурд би довело и въвеждането на нарочен състав за престъплението подкуп в частния сектор. При така предлаганата формулировка, се приема, че извършител на това престъпление може да бъде всяко наказателно отговорно лице, използва се местоимението „който”. За да е налице пасивен подкуп следва лицето, което го получава да има някакво особено качество /длъжностно лице/, в чиито правомощия е извършването на определена работа или оказването на определен вид услуга, за която той би поискал или приел дар, който не му се следва. При така търсените промени не са съобразени принципите на свободното договаряне, правилата на конкуренцията, бонуси при добре свършена работа. Би се стигнало до аномалии от рода, на тази, да е престъпление, ако управител на търговско дружество доволен от изпълнението на договорните отношения с друго дружество, покани изпълнителите за негова сметка на почивка в хотелска база собственост на първото.

 - Проф. Пламен Панайотов вече предупреди, че тези промени могат да се използват за натиск върху бизнеса. Резонна ли е тази позиция?

 - При наличието на пазарна икономика и свобода на договарянето, криминализирането на длъжностни престъпления в частната стопанска сфера трябва да бъде много добре обмислено и мотивирано. В противен случай има опасност от нерегламентирано и необосновано участие и намеса на държавата в едни чисто гражданско - правни отношения, водещо и до евентуални злоупотреби с власт. Или образно казано Държавата в лицето на прокуратурата ще действа като слон в стъкларския магазин на свободната стопанска инициатива.

- Вторият законопроект  касае промени в членовете, касаещи престъпленията свързани с домашно насилие.  Предлага се още жалбите, подадени от жертви на домашно насилие, да се подават до прокурор, а не до съда, както и да не може да се оттеглят. Това не е ли прекалена намеса в личния живот?

- Промените, които се предлагат по отношение отпадането на чл. 129 от чл. 161 от НК, са своеобразен реверанс на политическата класа с оглед нежеланието за приемане и оттеглянето на законопроекта по ратифицирането на т.нар. Истанбулска конвенция. Смятам, че са уместни, тъй като по досегашния ред средната телесна повреда причинена на възходящи, низходящи, съпруг, съпруга, братя или сестри се преследва по частна тъжба подадена директно в съда. По този тип дела не се води досъдебно производство, не присъства прокурор, има едно изключение от това правило, което аз обаче за четвъртвековната си юридическа практика не съм срещал, частния тъжител сам събира доказателства и доказва вината на подсъдимия. Достатъчно е едно негово неявяване или такова на повереника му без уважителни причини и производството се прекратява.

Не е тайна, че наказателните частен характер дела се гледат с нежелание от повечето съдии, които полагат всячески усилия да спогодят страните по делото, насрочват ги обикновено в късни следобедни часове, отлагат ги при най-малък повод. За съжаление все още масовото съзнание на българина е така устроено, че на подсъзнателно ниво той се стряска много повече от споменаване на думата полиция и прокурор, отколкото съд, а точно в тези производства тези две институции не участват.

По отношение въпроса Ви за промени в Закона за домашното насилие касаещи подаване на жалбата в прокуратурата, а не в съда и отсъствието на възможност да се оттегли – намирам, че това ще бъде неуместно дотолкова доколкото в тези случаи се касае за отношения между лица в родствени връзки или близки отношения и намесата на Държавата следва да бъде ограничена. Отнемането на възможността на пострадалото лице по негова инициатива да се прекрати започналото съдебно производство, не отчита факта, че именно той е правния катализатор за това и при една по-благоприятна промяна водеща до подобрение на микроклимата в отношенията между страните, следва да има и съответното право да оттегли молбата си, за да се прекрати производството.

- Тече дебат и по темата за премахването на понятието Противозаконно отнемане на МПС и замяната му с кражба.  Една такава редакция  ще намали ли кражбите на автомобили?

- Кражбата и противозаконното отнемане на автомобили по чл. 346 от НК. Вторият текст е приет навремето доколкото си спомням от лекциите по наказателно право като студент, тъй като по време на режима на социализма в България, автомобила беше по-скоро лукс, отколкото нормална придобивка. Много хора действително с действията си са осъществявали от субективна страна изпълнителното деяние именно на този текст от НК – противозаконно отнемане с цел ползване на вещта, а не нейното своене, както е при кражбата. След 1989 г. когато кражбата на МПС – та достигна колосални размери много автокрадци се възползваха от тази законова възможност и когато ги заловяха в чужд автомобил заявяваха, че те всъщност са искали само да се повозят, а не да го откраднат. Затова наказанията по двата текста този за кражбата и този за противозаконното отнемане на МПС бяха изравнени.

 - Готвят се промени и в членовете на законна отбрана, очевидно инспирирани от частния случай в Пловдив, при който бе застрелян крадец. Законотворците се поддават на обществения натиск или действително има нужда от промени в тази област?

По отношение дискусията за промяна в текстовете за неизбежната отбрана и по-специално отпадане на думите насилие и взлом от алинея 3 на чл. 12 от НК, както и либерализацията на режима за разрешение и носене на огнестрелно оръжие, аз съм по-скоро противник отколкото привърженик. Това, че някой е влязъл в чуждо жилище не значи, че следва да бъде убит. Това, че някой е крадец, не следва да превръща другиго в убиец. Моята кантора се намира на партерен етаж близо до една от най-големите гимназии в Пловдив, непрекъснато под прозореца ми се събират да пушат ученици. Лятото понякога забравям да затворя прозореца, това значи ли, че ако някой два метра дангалак, ученик от последните класове, навършил вече ако щете и пълнолетие, се изкуши да ми открадне лаптопа, влизайки през забравения отворен прозорец, а аз връщайки се за нещо си в кантората го заварвам, следва непременно да го застрелям?

Сега действащата уредба на института на неизбежната отбрана е добра има много и непротиворечива практика на съдилищата в страната по въпроса. Навремето законодателят направи вече един опит за разширяването й, но конституционния съд отмени тези промени като противоконституционни. Звучат твърде популистки разсъждения от типа на – хората не вярват на полицията и съда, затова искат да вземат правосъдието в собствени ръце, ами те и на медицината не вярват, ама като получат инфаркт викат Бърза помощ, а не свещеник. Същото важи и по отношение апелите за по-либерален режим при разрешителното за носене на оръжие. В България нямаме традиции в това отношение, този режим винаги е бил разрешителен и формален, така и трябва да продължава да бъде. Представете си как би изглеждал един сблъсък между агитки на футболни фенове или една верижна катастрофа, ако участниците в тях бяха въоръжени.

 - Наложителни ли са промени в Наказателния кодекс  и не е ли проблема в  контрола и разследването на съответните престъпления?

 - Обсъжданите в тези законопроекти промени не са докрай обмислени и мотивирани, някои от тях не са актуални, други са въобще ненужни. Промените в материалния закон са важни, но не е необходимо непрекъснато им „роене”, какъвто удачен термин използва Общото събрание на Наказателната колегия към ВКС в едно от становищата си, това създава практически проблеми поради сходство в престъпните състави и като цяло затруднява правоприлагането. В момента в действащия Наказателен кодекс голямата част от престъпленията се наказват с глоба и за тях се прилага формализирания НПК.

Навремето сегашния Председател на Конституционния съд професор Борис Велчев, в битността му на Главен прокурор, имаше идеята престъпните състави да се разделят на две - простъпки и престъпления, като НПК да се прилага за доказването само на онези престъпления, които са с висока степен на обществена опасност. За простъпките или по-леките престъпления може да се създаде един по-облекчен ред за доказване. Така прокуратурата би могла да се съсредоточи върху тежките обвинения, тези с голям обществен интерес и изключителна тежест на доказване, което ще облекчи работата й и ще доведе до по-високо качество и успеваемост.