По време на криза се виждат по-ясно абсурдите в държавното  и общинско управление. Когато стигнем до критични нива на общинските услуги се проявяват дефектите на системата за управление. В момента имаме такова ниво на обслужването на гражданите с обществен транспорт. Фирмите превозвачи настояват за намаляване на автобусите обслужващи маршрутните линии, защото са намалели пътниците, но това довежда до повече пътници в един автобус, което противоречи на общата политика за намаление на контактите между хората. Защо се стигна до това противоречие? За да намерим точния отговор трябва отново да анализираме икономиката на тази комунална дейност.

Приходите за тази дейност се формират основно от субсидии и преференциални пътувания. Нека за момент се абстрахираме от приходите от продадени билети.  От общината се осигуряват 7 млн.лв. годишно, от държавата още 7 млн.лв. годишно или общо 14 млн.лв. са субсидии от общинския и държавен бюджет. Приходите от продажба на преференциални карти са 6 млн.лв. годишно, при това те се купуват предварително за месец, тримесечие или година. Всичко това прави 20 млн.лв., които се разпределят между превозвачите. Общината разпределя тези пари всеки месец на базата на изминатите километри по всеки маршрут. Всеки месец в сметките на фирмите влизат 1 666 000 лева, без да имаме предвид приходите от продажби на билети. Разпределено на 29 маршрутни линии общината плаща за всяка от тях средно по 57 448 лева. Една маршрутна линия се обслужва при нормално разписание от 9 до 11 автобуса или средно от 10 автобуса. Общината плаща на превозвачите за всеки автобус по 5 745 лева на месец средно при нормално разписание. Какво става при неделно разписание – в една линия остават средно 4-5 автобуса. Тогава вече общината ще плаща на превозвачите за всеки автобус по 10 000 лева на месец. Ето защо превозвачите имат интерес да извадят по маршрутите колкото си може по-малко автобуси. Техните приходи не зависят от обема на транспортната услуга, която извършват. Колкото по малко работят, толкова повече ще печелят!Това е абсурда в тази икономическа система.

Сега да се върнем на голямата енигма – приходите от продажби на билети. Превозвачите по принцип не искат да кажат точно колко са тези приходи. Преброяванията на пътниците в различни проучвания показват, че около 60 - 65% от пътниците са с карти, а останалите са с билети. Общината знае точно колко карти са продадени и следователно може сравнително добре да прогнозира и пътниците с билети. Общо средно дневно пътниците във всички линии са около 65 000, от които 25 000 са с билети или за един месец приходите от билети са около 750 000 лева. Проблема е, че всяка фирма продава своите билети и затова не може да се организира продажбата на билети в павилиони, магазини и автомати. Решението е общината да продава всички билети и карти, а на превозвачите да се заплаща на изминат километър. Тогава превозвачите ще искат да изминат повече километри, за да получат повече приходи на един автобус и няма да има абсурд в системата.

Ако общината реформира изцяло системата и плаща на превозвачите само за изминати километри, може да стимулира пътуването на нормалните пътници с карти, като цената на едно пътуване с карта е  много по евтино от това с единичен билет. Разликата трябва да е такава, че всеки пътник да предпочете да си купи месечна или тримесечна карта за пътуване,  вместо да търси откъде да си купи билет. Тогава и контрола на пътниците ще бъде облекчен, няма да има кондуктори и шофьорите ще си вършат работата.  При всички случай основните плащания пак ще останат от субсидии от общинския и държавен бюджет. Фирмите превозвачи няма да се интересуват от размера на субсидиите, от това дали по нормален или неделен график ще работят, защото ще получават договорената цена на един километър. 

Това беше основната идея на Транспортния проект, а тя е взаимствана от практиката на европейските градове. Не случайно по такава система работят милионни градове, а по същата система работят и българските градове. В София се плаща на изминат километър на всички фирми – общински и частни. Само в Пловдив частните фирми си продават билети, като всеки има своя организация на обслужване. В едни рейсове с кондуктори, в други билетите се продават от шофьорите. 

Автор: Инж. Александър Константинов, бивш общински съветник и  зам.-кмет по транспорт и икономика в мандата на Славчо Атанасов