Зам.-министър Илко Ганев: В театъра трябва да се стимулира качеството, а не печалбарството

Илко Ганев е доктор по театрознание към Института за изследване на изкуствата при БАН. Завършил е „Театрознание и театрален мениджмънт“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2013 г., а през 2015 г. защитава магистърска степен „Режисура в сценичните изкуства“. От 2015 г. управлява собствена културна организация, реализираща независими проекти в областта на сценичните и аудиовизуалните изкуства, както и творчески дейности за интеграция на деца и младежи с увреждания. Работил е като редактор и сценарист в Българската национална телевизия, както и в редица продуцентски компании. От 2020 г. е член на Творческия съвет на Столичната програма „Култура“. От 2016 г. е експерт-оценител по програми за финансиране на творчески проекти към Столичната община, Министерството на културата и Националния фонд „Култура“.

Бил е ръководител на комуникациите и връзките с обществеността в Международния театрален фестивал „Варненско лято“, както и в екипа на Софийския театрален салон, организиран от Съюза на артистите в България.

От юни 2023 г. е съветник в Политическия кабинет на министъра на културата Кръстю Кръстев.  Участва в актуализирането на нормативната уредба в областта на сценичните изкуства и на нормативната уредба на Национален фонд „Култура“ и Национален филмов център.

В момента е заместник-министър на културата в Политическия кабинет на Найден Тодоров. Отговаря за сценичните изкуства и Национален фонд „Култура”.

С Илко Ганев разговаряме за ситуацията в ресора му след разразилия се скандал с афери в няколко културни институции в България.

- Г-н Ганев, в няколко поредни дни заедно с министъра на културата проведохте срещи с директорите в сценичните изкуства. Какви са настроенията в сектора след стряскащия скандал с фиктивни назначения срещу президентски заплати?

- Нормално е в сектора да има напрежение и хората да са изнервени, притеснени и ядосани заради всичко, което се случи, защото в крайна сметка си говорим за една несправедливост, нали така?  Имам възможност ежедневно да разговарям с колеги, не само с директорите на театри, но и с актьори, режисьори, сценографи, композитори, хората от техническите екипи.  Да, притеснени са, но успяват да се придържат към принципите си на работа, да изпълняват задълженията си. За съжаление щетата от този скандал е имиджова и ще продължава да удря и то не само хората от сектора, но и всички които са съпричастни към сценичните изкуства, към музиката, към театъра.

В разговорите с колегите, стигаме до извода, че е необходима промяна или аз бих я нарекъл актуализация на нормативната уредба и тя започва от Закона за закрила и развитие на културата. Това обаче няма как да стане без участието на всички заинтересовани страни. В това число включвам не само браншовите организации или конкретните трупи заедно с техните административни ръководители, а включвам дори и заинтересовани лица в обществен план. Всички, които работят на свободна практика, всички, които по един или друг начин са свързани със сценичните изкуства – пряко или косвено. Така всички следва да участват в посоката, в която трябва да се развие бъдещата законова база. Добре е да има обществен консенсус. Иначе е възможно да имаме различни визии, различни начини, по които си представяме, че ще променим средата, а в един момент да се окаже, че създаваме затруднения на някои директори да си вършат работата, тоест че им усложняваме повече задачите, отколкото да им помогнем.

- Вие как реагирахте като заместник-министър и като човек театрален на факта, че имаше  директори, които публично коментираха скандала с думите, че са знаели за тези неща или че се знае във театралните среди и среди за тези неща.Това не е ли някаква форма на как да кажем признание от страна на сектора, че си е затваряла очите за такива нарушения?

- Не бих казал, че съм участвал в разговори с колеги или с директори, които са знаели за тези неща каквото и да имат предвид.

В крайна сметка цялата история тръгва от една конкретна злоупотреба в два конкретни театрални института. Това са театрално-филхармоничният център в Разград и театърът в Смолян. Оказва се, че има злоупотреби и Пловдивската прокуратура тръгва по следите на именно тези злоупотреби. Кой точно е виновен,  все още е трудно да кажем,  докато тече разследването, тъй като все още, доколкото знам, няма и повдигнато конкретно обвинение, води се следствие. Дали е колективна вина дали е персонална, не се наемам да кажа, тъй като не съм специалист в тази област. Нямам и данните и информацията, която е необходима, за да направя този анализ.

По отношение на скандала в тези два театъра, случаят е специфичен. Що се отнася до всичко останало, което е свързано с някакви системни нарушения или инцидентни нарушения назад във времето, има процес, в който следва да могат да се коригират, когато се установят такива нарушения.

Така е създадена системата, че там където има, хипотетично казано, двойно отчитане на спектакъл, е възможно това да бъде техническа грешка. Когато при повторна проверка от контролиращите органи в министерството се установява едно или друго нарушение, се издават препоръки и санкции, които водят до корекции в бюджетите на театрите.Тези корекции се отразяват в предстоящ отчетен период.

- Все пак има констатирани нарушения в Пазарджик и Бургас, констатирани  от вътрешен одит на Министерство на културата през 2023 г., когато министър бе Кръстю Кръстев.

- Този вътрешен одит не е ми е предоставен за четене и информация. Мога да съдя за него само по отношение на това, което излиза в публичното пространство. И Вътрешният одит, и Инспекторатът са пряко подчинени на министъра на културата. Тяхната работа не минава през съгласуване през дирекции или зам.-министри. Затова аз нямам и тази справка.

Има процедура, че при установени нарушения, има един период, в който се дават много мотивирани, сериозни обяснения кое какво и защо е наложило. Понякога тези констатации на звено „Вътрешен одит” или инспектор в Главния инспекторат могат да бъдат опровергани и то със сериозни аргументи. Не казвам, че това се случва редовно.

Във връзка с необходимата промяна, още през февруари, тъй като аз работя в Министерство на културата от предишния редовен кабинет, по време на управлението на Кръстю Кръстев, бе създадена постоянна работна група, която има за цел да направи анализ на действащата нормативна база, анализ на методиката и да предложа промени.

Идеята е на тази работна група към Министерство на културата е да представи проект за нова методика за финансиране на сценичните изкуства, която да влезе в сила от 2025 г. Правят се предложения към действащата в момента нормативна и поднормативна уредба, включително и към промяна на текстове от Закона за закрила и развитие на културата.Още през септември този анализ беше изготвен. Той е над 120 страници. В него се съдържат и предложенията за промяна. Оттук насетне следва да бъде представен на работната група и тя да се събере отново, за да може да го коментира. В същото време да бъдат обсъдени предложенията като визия на министъра на културата Найден Тодоров, които той предлага за промяна. Да бъде обсъдено как те се съотнасят към анализа и към работата на работната група. Да се намери общото, сходното между всички групи предложения и да се оформи като процедура за обществено обсъждане, било то в промяна на закона или в промяна на самата методика.

Целият този процес течеше преди да се случат нещата в Смолян и Разград. Този анализ е отчетен в Министерство на културата, одобрен е чисто административно.  Остава да бъде публикуван така, че да може обществеността да се запознае с него.

Работната група продължава да действа. Следва обаче да се вземат предвид и тези нарушения, които са нови за системата.

- Най-често нарушения като тези, които регистрирахме в последния месец, се случват в малките театри. Те имат своята специфика, свързана с районите и публиките. В същото време имат важна просветителска и социална функция. Защо те са поставени на еднакъв пазарен принцип с колегите си от големите градове? Налага им се да работят като търговски дружества и това кара директорите да търсят по-лесни начини – с купуване на външни представления, ползване на външни услуги. Не е ли важна промяна и в тази посока?

-  Смятам, че не трябва да се убиват желанието и стимулът,  на който и да е институт в сценичните изкуства да развива икономически своя прираст, но тъй като в момента системата не е балансирана, трябва задължително да се въведат финансови стимули за качество. Да се поощряват дебютиращите артисти и творци, да се поощряват класическите заглавия и то не само тези, които са в учебната програма по литература. Въобще да се поощрява качеството.  Има само няколко критерии, по които можем да съдим за някакъв вид качество. Това е професионалната критическа рефлексия, наградите, фестивалите. Едва след това би трябвало да следва отчитането на количеството публика.

И въпреки че я споменавам на последно място, не може да не се отчита факторът публика. Ние трябва да стимулираме и театрите да достигнат до малките населени места, където все по-рядко и по-трудно се случват професионални театрални спектакли или класически концерти. Трябва да се балансира тази дебалансирана в момента система и едното да не е за сметка на другото.

Абсолютно сте права, че трябва промяна в тази посока. Сега  тенденцията звучи като да се върви в посока печалбарство, вместо в посока установяване на качествени продукции в сценичните изкуства. Това може да стане само чрез предлагането на финансови стимули. Става  въпрос за така наречените допълнителни компонентив методиката, които трябва да се прецизират, да се актуализират и да се развият като се отчетат актуалните резултати спрямо финансовите анализи например, които прави всеки институт към края на годината.

По отношение на малките театри - за мен тук е много простичък механизмът и това е нещото, към което смятам, че се стремим още от преди няколко месеца. Тези културни институти трябва да бъдат извадени от групата театрални институти, които се финансират на общ принцип и са с един и същи стандарт. В случая те не са съпоставими заради демографските и социалните характеристики, в които са поставени, социокултурния контекст изобщо, в който се намират тези по-малки институции. Те не могат да виреят на същия принцип като големите театри.

Трябва да бъдат извадени от тази група, да бъде направен един регистър и това вече е започнало. Става дума за една инициатива на Българската музикална асоциация и Съюза на артистите, които дойдоха още преди няколко месеца с предложение в Министерство на културата да работят по общ проект, в който те ще направят анализ на сцените. Нещо като моментна снимка или както го наричат – картографиране, в което да се отчетат различни специфики, свързани повече с количествени категории, а не толкова с качествени. Без това да е звучи обидно, всъщност не става думада поставяме институтите в различни категории, а във свои собствени и да се подходи индивидуално. В този анализ следва да се отчете кой театър притежава сграда, кой не притежава, кой работи в общинска сграда или под наем, с каква сценична механизация и материална база  разполагат, с какъв екип – творчески или административен и в какъв контекст функционират.

Ако тези неща се вземат под внимание и се подходи малко по-индивидуално, тогава нещата ще се балансират. Имам предвид, че тези минуси в бюджета, тези трудни финансови условия, в които функционират по-малките, могат да се компенсират.

Новата методика за финансиранеби следвало да регламентира още по-прецизноначина, по който ще се разпределят финансовите ресурси, и би следвало да отчете необходимостта тези по-малки да получават по-висока или по-скоро по-целенасочена субсидия, за да извършват конкретна дейност, а именно просветителска  - да поддържат традициите, да възпитават бъдеща публика, детски и младежки публики, да съхраняват езика, да съхраняват, но и да развиват театралния език или музикалната култура на своите зрители.

Само чрез подобен анализ може да стане такова нещо и да се отчетат всички условия, при които ще работят, а не само икономически.

- В същото време големи театри като Пловдивския имат огромни преходни остатъци – заработени средства, които не им се връщат в сметките до края на годината, а в следващата получават едва 10 процента от тях.

- Всички разходи, които прави съответният театър, се утвърждават от Министерство на културата – заплати, дължими осигуровки, режийни, издръжка, местни данъци и такси, отопление, ток, вода, командировки. 

Така че аз не знам как бихме могли да кажем, че някоя сума не се връща към театъра. Понякога театърът подава отчет и заявява, че има в края на месеца пари, заработени приходи, които подлежат на субсидия. Само че се оказва, че при така наречените преизчисления, които се правят редовно, например в преизчисленията за месец септември има корекции.И корекциите в различна степен, обхващат различни институти. Има институти, където не се правят корекции, но има и такива, където се правят. Обикновено се коригира субсидията, която институтът е подал, в случай, че не отговаря на условията по методиката.

Колкото до 10-те процента от преходните остатъци на театрите, това е заложено в закона, в чл. 23в. Всеки път, когато се води този разговор, аз съм бил на такива в Комисията по култура и медии в Народното събрание, се отбелязва, че във връзка с финансовата дисциплина Министерство на финансите не може да одобри повече от тези 10 процента, които да се прехвърлят. Тоест театрите не могат да бъдат нещо като банка за съхранение на средства.

Явно това изкривява отчетите на Министерство на финансите, както и прогнозния им бюджет. И затова всеки път браншовите организации повдигнат въпроса, че ако даден театър или дадена филхармония има в края на годината 10 милиона положителен преходен остатък, получава само 1 млн. лв. и не могат да се възползват от всички изкарани приходи.

- Никак не е справедливо, защото те могат тези средства да ги инвестират в по-качествена продукция, материална база, финансови стимули…

- Не е справедливо, така е.Някои театри имат високи приходи и имат право на по-високи разходи, но не може това да се установява в края на годината. Би следвало да има едно по-прецизно планиране, за да могат да си ги разпределят навреме самите разходи. Тоест, ако в края на годината един институт се окаже с по-висок приход от очакваното, той всъщност попада подопределенарестриктивност, в която се налага да довърши годината пак заради закона и методиката, в която не може всичките му приходи да бъдат признати. Има някакъв лимит.  На практика може, но само ако Министерството на културата има безграничен бюджет. В случая МК е с ограничен бюджет и то неслучайно и в закона така е записано, че всъщност се финансират приходи в размер до 120%, а при наличие на финансов ресурс прагът от 120 на сто може да бъде надхвърлен.

- Мислило ли е Министерство на културата за някаква програма, благодарение на която добрите спектакли да могат да пътуват?

- Има няколко инструмента за финансиране на една такава дейност или ако можем да разширим обхвата на това, за което говорим -от една страна театрите сами могат да разпределят бюджета си и да прогнозират, че за разпространението на този или за друг спектакъл са необходими такива средства. Залага се такъв вид транспорт, който да струва толкова и толкова. И това нещо е планирано в годишния бюджет.Тоест те нямат ограничения в тази дейност – за транспорт, командировъчни в страната или чужбина. Имам предвид нямат вътрешно такова ограничение. Иначе имат ограничения в рамките на бюджета си. Това е единият начин, по който най-често се случват нещата.Тези театри, които развиват екип в посока на това да кандидатстват по проекти, могат да привличат средства през програмите на Национален фонд „Култура”. Те са допустими и в програмите за мобилност и в програмите за разпространение.

Тази година за първи път имаше извънредна сесия на Министерство на културата, която финансира дейността на държавните и общинските културни институти и структури в сферата на сценичните изкуства. Имам наблюдения, че в последните няколко години някои театри се възползват добре от програмите на фонд „Култура“.  По-големите театри развиват собствени екипи, които да пишат и управляват проекти, по-малките – привличат външни експерти.

- Като заговорихте за капацитет – масова практика в България е директори на културни институти да стават артисти. Видя се, че в случаи като Смолян и Разград това води до проблеми.

-  Така е. Аз обаче се надявам, че все още говорим за инциденти някъде, където по-скоро е изключение от общоприетото, защото пък има много директори, които доказват обратното, че могат да бъдат и артисти, и режисьори, но и добри администратори. Все по-често, надявам се, че ще виждаме и хора, които работятчисто мениджърски. Такъв пример е директорката на Пловдивския театър. Тя е с профил културен мениджър и се е доказала в тази област. И ще даде кураж и на други хора, които да се осмелят да кандидатстват в бъдещите конкурси.

Сигурно сте обръщали внимание на конкурсите за директори на театри. Колко човека и какви се явяват на конкурс. Много често комисията е изправена пред липса на избор.Това също е проблем, защото тази длъжност не е перспективна, добре заплатена и привлекателна, особено в по-малките населени места.

- На фона на разгорелия се скандал парите май не са толкова малко в сценичните изкуства.

- Да, така е, но пак да кажа, надявам се, че говорим за изключения в сценичните изкуства. Това, че на няколко места има злоупотреби, не означава, че е повсеместно.

Връщам се към едно от обсъжданията в постоянната работна група към МК за промяната в наредбите за финансиране. Една от важните теми, които още на първото заседание засегнахме, е че няма регламент да има фонд, който да осигури всички бъдещи обезщетения. В много от институтите има пенсионирани или тепърва пенсиониращи се. Те трябва да получат обезщетения под формата на определен брой заплати. Тези хора са с дългогодишна практика , получават по-висока заплата, имат клас прослужено време. Това обезщетение автоматично се добавя към минуса на театъра. Това бе една от промените, заложени в бъдещата уредба. Има и много други неща, за които трябва да се погрижим, за да тръгнем в тази посока.

 

- Как гледате на идеята част от действащите театри да се превърнат в открити сцени или да работят на продуцентски принцип, каквато идея лансират и хора от системата като Калин Сърменов, посочвайки, че има твърде много културни институти?

- Като цяло подкрепям това, което казва Калин Сърменов и това, което той предлага като идея с уговорката, че това е процес и изисква много сериозна подготовка и държавна политика, за да се случи. Самата система трябва да се погрижи чрез механизъм,включително с идеиза тези, които работят в нея.

Аз лично не бих ги нарекъл отворени сцени, а културни институти с определени функции. Някои от тях биха могли да имат продуциращи функции със собствени или гостуващи спектакли, с предоставяне на пространства за копродукции или за други формати. Има много форми, които могат да бъдат заимствани. И това не трябва да плаши сектора и да ги поставя в ситуацията да си мислят, че ще бъдат закрити, уволнявани и така нататък. Напротив, по-скоро трябва да се мисли в посока оптимизация за това как точно да бъдат ангажирани, работещите в тези театри. И да не се посочват с негативен знак институциите, които пък временно да кажем по една или друга причина не се справят финансово добре. Необходимо е към подобен процес да се подходи със стратегия, може би липсващата стратегия за култура.