Българите имаме един голям проблем. Винаги чакаме някой да ни оправи, а ние да гледаме отстрани. Грешка в чипа, заради която Пловдив изтърпя куп некадърни управници. Повечето от тях отново са на тепиха и на задаващите се местни избори. Те пак ще обещават, а мнозина ще им повярват и ще гласуват. За да бъдат отново разочаровани. Това може и да не се случи, ако пловдивчани чуят Руси Чернев, един съвсем нов и много различен играч на политическата сцена. Той не обещава, а призовава. Казва „ти можеш“ на всеки, който иска да направи Пловдив по-добър град за живеене. Но да положи усилие промяната да се случи. Защото гражданите трябва да имат думата за бъдещето на Пловдив, а не това да се решава по партийни седенки или сбирки на приятелски бизнес кръгове. Нужен е обаче управник, който е наясно какви са проблемите на хората и може да ги направи съпричастни на градските дела.

Чернев знае как, защото 10 години като главен редактор на "Марица" посочваше на местните политици къде бъркат и какви са полезните ходове в най-трудните ситуации.

Заставаше с името си и срещу всички местни величия, станали синоними на корупция. В името на обществения интерес, за който на повечето пловдивски политици никога не е пукало особено.

На Руси обаче винаги му е пукало. Може би защото не иска да го водят за носа. А и като кореняк пловдивчанин и баща на три деца държи те да живеят в един преуспяващ град. Убеден е, че Пловдив може да бъде такъв, ако  корупцията не изяжда всички добри идеи за бъдещето. 

Всъщност Руси върви по стъпките на създателя на "Марица" Христо Г. Данов, който бързо разбира, че в разкъсваната от партизански борби следосвобожденска България да бъдеш умен кибик е безполезна мисия. И прави показно на политиците, ставайки един от най-успешните кметове на Пловдив.

Чернев е добре подготвен, амбициозен и инициативен за дебютант в политиката. Знаят го и в централите на големите партии. Затова се опитаха да го приберат под своето крило. Ама не стана. Руси има огромен недостатък за този лесен и бърз сценарий за политически възход. Не го бива за партиен послушник, готов да козирува на началника винаги и за всичко. И да стане поредната тухла в политическата стена на безличните (по "Пинк Флойд").

Не му е в чепатия характер. Има и твърде къс фитил за всяка несправедливост, наглост и безочие. Особено на хората от властта. Чернев умее да бъде достатъчно твърд във важните моменти.

Разбира се, да бъдеш прекалено прям и откровен има цена. Имунизиран си срещу популизъм и губиш електорат. Истината обаче е, че само такива хора могат да направят истинска промяна. Защото реформите са като горчиво хапче и болезнена спешна операция. Никога не минават с фанфари, но дават перспектива за години напред. А Пловдив отдавна има нужда от кмет визионер с размаха на Божидар Здравков.

За дебютант Чернев притежава много козове на политическата арена. Той е боец с голям дух и патриотичен заряд. Все пак бащината му къща е в Оборище, сърцето на Априлското въстание. Когато кани гостите си се шегува, че ги чака в Четвърти революционен окръг. А там никога не е имало покорна рая, а честта винаги е била над всичко.

Руси притежава и шампионски хъс. Носи го още от началното училище, където е надбягвал самия Христо Стоичков. Чернев е от онези години знаят как се печелят състезания. "Тръгваш бързо и ускоряваш до финала". Изглежда лесно, но само за онези, които го могат.

Сред плеядата от бъдещи олимпийски, световни и европейски шампиони именно Руси е имал честта да бъде знаменосец на легендараното пловдивско Спортното училището. Понеже е бил отличник, а не само перспективен лекоатлет. Такъв е и в бившата елитна гимназия "Лиляна Димитрова", както и в Пловдивския университет, където още съжаляват, че са изпуснали толкова ценен кадър филолог.

Вероятно от него щеше да излезе и вдъхновяващ учител, но съдбата реши да го пробва в още няколко професии, освен журналистиката. Това пък му донесе шанса да има уникален социален барометър. Да се среща и познава хора от всички нива и професии, от професори и мастити предприемачи до редови бачкатори и житейски несретници. А това създава уникален политически нюх, с който малцина могат да се похвалят.

Руси е лесен за общуване и комуникация, защото е откровен и прям. Не е лустросан продукт на нароилите се съвременни Магнаурски школи, които дават готови рецепти за успех и кариера. Постигнал е всичко сам, стъпка по стъпка, без протекции или подаръци от съдбата.   

По-важното е, че винаги и навсякъде Чернев е лидер. Човек, който може да развява знамето и да води другите. Рядка порода хора, особено в политиката. Сега там властват ибрикчиите, които са преди всичко верни, макар и некадърни. С неясни идеи, но ясни сметки за чакания келепир.  Въпросът е дали и докога искаме да ги търпим. И дали на 29 октомври ще повторим старите грешки, докарвайки си нови неволи. 

Дебютът на Чернев в политиката е голям шанс, но не за него, а за пловдивчани. Ако искат да променят града и своя живот към по-добро. Защото той не само иска и може да бъде успешен управленец, но и има куража да го направи, ако го караме по Хайтов.С оня забравен възрожденски дух, който изисква да дадеш за общото благо, а не да взимаш. Руси го може.

Затова рецептата е лесна и ясна.

Гласувай, пловдивчанино! Ти можеш! С №46 на изборите за кмет и Общински съвет!

Купуването и продаването на гласове е престъпление!