В първите години след 1989 възраждането на франкофонията бе обявено в Пловдив, и до ден днешен се провежда фестивал на френската музика. Едва ли, обаче, мнозина знаят откъде накъде точно Пловдив ще бъде обявен за " най- френския " град в страната. Но има причина за това и тя никак не е за пренебрегване. Ситуацията описва в книгата си "Когато Пловдив беше столица" Маньо Стоянов. В ония седем години, в които Пловдив е бил столица на Източна Румелия, френският език е бил официален за редица институции. Органическият устав, конституцията на новосъздадената държава, в оригинала си е написан на френски, правилниците към него са оформени и по френски образец. В по-късно създаденото законодателство редица закони са директна заемка от френските.

Първата си реч главният управител на областта Богориди произнася на френски и този факт се превръща в правило за него на всички публични прояви, когато е говорел- той е говорел на френски. Кой го е разбирал, е друга работа. Богориди е имал секретар- французин, а когато е трябвало да решава конкретен проблем и е прибягвал до Органическия устав, е ползвал единствено оригинала на френски. Българският превод нито го е интересувал, нито го е разбирал.

Само на френски е общувал не само Богориди, така са правили първият директор на финансите Шмид, началниците на милицията и жандармерията и други генералщабни офицери-чужденци. Макар и на по-слабо ниво, но френски са говорили или поне са разбирали какво им казват, повечето от висшите държавни служители и общественици, народни представители, редактори на вестници, съдии, адвокати, лекари, гимназиални учители. В онези години в града идват редица чужди специалисти от различни страни, но всички те, докато научат български, общуват също на френски.
Влиянието на френския език е било видно и по улиците. Строи се нов хотел с име Hotel de Bulgarie, наблизо има кафене Au bon gout и магазин Au bon marche. Всички надписи в пощенските служби и в телеграфа са на френски, а на пощенските марки има два надписа- на френски и на български. Първият е с по-едър шрифт.

Железниците пък изобщо пускат всичките си надписи на френски. Впрочем това продължи поне до 80-те години на 20-ти век, когато можеше да се прочете на френски " Не се надвесвай през прозореца"- беше останал от времето, когато парните локомотиви пускаха сажди и някой прекалено любопитен, особено пък минал през тунел, можеше да слезе от влака с изгорено око и черно лице. Така или иначе, от онова време в езика ни останаха думи като гара, трен, локомотив, кондуктор, депо, депеша. Всички те идват от френски. А що стана дума за парните локомотиви, пловдивските зевзеци са измислили и нарицателно за човек, който ходи с пушеща лула- викали са му " шмендефер". С една дума, както тогава Иречек е отбелязал в дневника си, Пловдив е искал да бъде Париж. С пълна сила това се отнася и до пловдивските кокони, които са се киприли с последна дума парижка мода.
След като френският език става нещо като парола за влизане в по-висшите среди, неговото изучаване в училище се засилва. В румелийските гимназии той се преподава задължително 3-4 часа седмично, а учителите са французи. В Пловдив, освен в Мъжката гимназия, той е сериозно застъпен и в Гръцката гимназия и Френския колеж. Освен учители, и възпитатели французи поддържат нивото след часовете. За възрастните са организирани вечерни курсове, а Захари Стоянов, примерно, го учи сам от четене на френски книги и вестници. Заедно с езика, в Източна Румелия нахлува мощно и френската литература. Най- много преводни френски книги след Освобождението са издадени именно в Пловдив. Най- голям интерес още през 1880 година предизвиква романът на Жул Верн " Пътуване около света в 80 дни". Тогава той излиза в български превод в подлистник на в. "Марица", а после е издаден от Христо Г. Данов. Впрочем влияние на френската литература изпитва, по собствено признание, и патриархът на българската литература Иван Вазов, който в онзи период живее и твори в Пловдив. Негов учител, както споделя той пред проф. Иван Шишманов, е Виктор Юго".
Консервативният вестник "Марица" в този период печата статии и на френски език, а в града излиза и френско-българският вестник Le Charivari d' Orient", редактиран от Антон Пашалери. Впрочем още два френски вестника излизат в Пловдив до края на румелийския период.