Цяла България се поклони на първия си космонавт Георги Иванов в сряда, когато се навършиха 40 години от неговия полет в космоса. Малцина обаче знаят, че на 10 април 1979 година на борда на космическият кораб "Союз 33", чиято мисия е да се скачи със съветската орбитална станция "Салют-6", в необятното се отправят и българската мусака и супа топчета. Те са подготвени като специално космическо меню за първия полет на космонавта ни. С което пък се нареждаме на трето място сред страните, правещи космически храни.

За юбилея от полета на Георги Иванов в БАН дойдоха космонавти от пет европейски страни. Гости на събитието бяха първият космонавт на Чехия - Владимир Ремек, първият поляк в Космоса - Мирослав Хермашевски, първият унгарски космонавт и първият есперантист в Космоса - Берталан Фаркаш, първият словашки космонавт Иван Бела и руският космонавт Павел Виноградов. На събитието присъства и Татяна Егорова - съпругата на космонавта и първи лекар в Космоса Борис Егоров.

Излитането в Космоса на първия българин, а и на първия чех, унгарец и германец, става възможно благодарение на съветската международна космическа програма "Интеркосмос". Много по-късно, чрез същата програма, в Космоса политат първият индиец, французин, британец и японец.

"Младото поколение трябва да разбере какво е направила българската космическа наука в изминалите години, а през 1971-1972 г. България стана 18-ата космическа държава, призната от ООН", каза Георги Иванов.

"Винаги в периферията на съзнанието ни като космонавти е била надеждата, че може би ще Ги срещнем. И може би ще научим нещо от тях. Основната задача на нас - космонавтите, е как да съхраним човечеството. Космосът е неговото бъдеще и той не трябва да служи на политиците, които мислят за война. Космосът трябва да бъде мирен", призна очакванията си за среща с извънземните Мирослав Хермашевски. 

Хората, които са видели и преживели един друг и невероятен свят, за първи път се обърнаха към политиците с молба да не превръщат и космическото пространство в територия на разправии. "По време на полетите съм се "скачвал" с американски космонавти и видях, че нещата, които ни обединяват, са много повече от тези, които ни разделят. В Космоса няма стени и валути.

Ние всички търсим ново отношение към науката и познанието, за да подарим този свят на децата си, допълни руският космонавт Павел Виноградов, която е летял през 1997 година на кораба "Союз ТМ-26" до космическа станция МИР. 

"Правим това събитие не толкова за да честваме годишнината на космонавтиката ни, а по-скоро за да покажем на младите хора какви постижения е имала България в недалечното ни минало", заявиха от БАН. От Института за космически изследвания и технологии със съжаление отчитат, че  космическите ни храни, с които навремето България става трета в света, в момента ги купуват основно планинари, алпинисти, морски пътешественици и вегани.

Когато започва първата ни космическа програма, учените ни получават задача да разработят пълно меню за космонавтите и решават да вкарат в него специфичен български елемент. Така за първи път в Космоса политат мусака, сарми и супа топчета. Основното при тяхното пригаждане за употреба в Космоса е пълното изтегляне на влагата от продуктите - така наречената лиофилизация. Благодарение на нея храните се свиват, а когато им се долее вода, придобиват "нормалния си вид". По този начин можем да олекотим плодове, зеленчуци, месо и сирене, а българският екип специално е успял да добави и алкохолни напитки на хапчета - например коняк.

По този начин може да се приготви и боза, която след изсушаването си става буквално на прах, а бобът може да се хрупа. След процедурата по изтеглянето на влагата, докато тя остане около 2 на сто, порция сирене от сто грама може да стане едва 10-15 грама. Когато храните са преминали през периода на замразяване и впоследствие изсушаване, те могат да изкарат в срок на годност и пет години.