„Единственият по-лош монопол от държавния е частният”, този постулат често се използва при кризи, когато са замесени монополисти на пазара в различните сектори. Неслучайно най-големите глоби в Европейския съюз са за компании монополисти.

В Пловдив обаче се вижда как едно от ключовите звена във функционирането на нормалния обществен живот – публичният транспорт,  бива постепенно монополизиран.

Пред Община Пловдив надвисва огромна опасност един превозвач в лицето на Петко Ангелов да вземе всички основни линии в Пловдив . В момента той чрез двете си фирми – „Автобусни превози” и „Меритранс” изпълнява 14 от общо 29-те линии в градския транспорт. Това се случи, след като другият основен превозвач Веселин Дошков се отказа от част от 8-те линии, за които е пуснат конкурс -  4, 10, 12, 20, 22, 24, 27 и 93. 6 от тях бяха изпълнявани от „Хеброс бус”, но за първи път не бе подписан анекс към договора, а бяха „разделени” между всички превозвачи.

Обществената поръчка в Пловдив, която ще даде линиите за следващите 8 години и победителят ще вземе 22 млн. лева, съмнително е направена така, че условията за автобусите отговорят изцяло за автопарка на Петко Ангелов. Той не крие, че има нови автобуси на паркинга, които доскоро не изпълняваха курсове.

Условията на поръчката също са доста странни – така за всеки автобус до 2 години се дават по 8 точки. Независимо дали е чисто нов, излязъл от завода, или 2 години не е спирал да изпълнява курсове.  Логичният въпрос е защо, ако някой иска да въведе чисто нови автобуси не е с предимство, пред този с 2-годишни автобуси?  Условията за конкурса бяха гласувани в края на миналия мандат в Общинския съвет, като по този начин победи колективната безотговорност на стария законодателен орган и развързва ръцете за провеждането на този конкурс.

Въпреки това още едно нещо буди недоумение – защо няма никакви предимства за превозвачи, които искат да въведат електробуси или автобуси с екологично чисто гориво – метан? Така дизеловият Евро 6 и електробус са сложени със знак равно  в конкурса.

Ако двете фирми на Петко Ангелов вземат 8-те линии, то още се окаже, че той ще има 17 от 29 линии в градския транспорт на Пловдив.  По този той ще може да прави буквално каквото си иска и ще извива ръцете на Общината поне в следващите 8 години.

Нещо повече, ако тази поръчка бъде завършена – всякаква реформа ще е невъзможна до 2026 година, когато изтича най-стария договор от 2016 година за №9, 11, 17, 21, 25, 26, 36 и 113 ,които са с Евро 5 двигатели. Най-голямата поръчка за 13 линии - № 1, 6, 7, 15, 16, 18, 29, 37, 44, 66, 99, 116 и 222  и стойност от 45 млн. лева изтича през 2029 година.

За опасността от монополизиране на сектора вече сигнализираха от „Бизнеса за Пловдив”. Те поискаха само временното възлагане на договорите на превозвачите, но при ясни и прозрачни условия и без да се създава монопол в ръцете на един превозвач.

„Ние подкрепяме тази временна ситуация, с цел Община Пловдив да има възможност да организира предоставянето на транспортната услуга за града, от специално създадено общинско предприятие”, пишат от организацията.

Ще видим ли решителни действия този път от Община Пловдив или те ще предпочитат дългоочакваната реформа  да се отложи отново за следващия мандат?  

Очаквайте серия от материали  за състоянието на градския транспорт, данните от курсовете на превозвачите, колко пари получават, как винаги са на загуба, становището на властта и политическите сили! 

Пловдивският бизнес с писмо до премиера и кмета – искат общински градски транспортНяма условия за конкурс, в момента се злоупотрябява с имената на висши политици, твърдят от „Бизнесът за Пловдив”

 

Ще затвори ли някой бездънната яма частен градски транспорт в Пловдив?Докато превозвачите водят войни и извиват ръцете на Общината, 10 града взимат 400 млн. лева за електробуси