Внушителна вековна сграда на пъпа на София запали бурни дебати между жителите на столицата, преминали в истинска война в социалните мрежи. Причината е намерението на градската управа да превърне Централната минерална баня изцяло в музей. В момента трябва да се реши съдбата на рушащото се северно крило. В останалата част вече се помещава регионалния исторически музей на София. 

Против идеята цялата сграда да е посветена само на историята обаче се обяви организацията „Спаси София”. Нейните поддръжници вече са подали 200 жалби в деловодството на Столична община, твърди Гергин Борисов от сдружението. Този четвъртък преди сесията на столичния парламент, на която трябваше да се гласува бюджет 2019, привърженици на идеята „Да бъде баня” се наредиха на опашка, за да входират своя протест.

Според застъпниците на каузата минералната вода е един от символите на София и градът може да спечели от възстановяването на Централната баня, тъй като тя би привлякла много туристи.

За пример се дава Будапеща, където гостите активно ползвали превърнатите в модерни СПА центрове бивши бани. Туристите в унгарската столица охотно плащат вход от 15 евро, за да се топнат в минералните води, изтъкват защитниците на каузата „Ох, баня, ох кеф”.

От общината обаче твърдят, че неизползваната част от сградата вече не става за къпане и спа процедури. Основните изтъквани причини са недостатъчният дебит на минералния извор, прекалено голямата инвестиция и разходи за поддържане.

Според представяни от кметството данни дебитът на извора бил 12 литра в секунда, а 8 литра от тях отивали за чешмите около банята, от които хората си пълнят вода.

Много по-изгодно е северното крило да стане културен център, в който са се провеждат различни събития. Според сметките на финансистите от „Московска” 33 в този случай издръжката годишно ще струва 400 хил. лева. За поддръжката на минерални басейни обаче щели да са нужни поне два пъти повече пари.

Затова засега е по-вероятно плацикането в минерална вода, на метри от Ларгото, да остане само спомен от стара София. Иначе емблематичната сграда, обявена за паметник на културата с национално значение, е построена в далечната 1913 година върху руините от бивша турска баня. Идеята обаче се ражда далеч по-рано.  За да се оползотвори капацитетът на горещия термален извор с дебит 20 л в секунда и температура около 48 градуса и за задоволяване на нарасналите хигиенни потребности на гражданите, през 1888 г. Столична община обявява  международен конкурс за проект на Централна градска баня.

Първата награда е присъдена на арх. Емил фон Фьорстер, а втората на арх. Т. Хюнервадел и П. Кубо. В продължение на десет години местната управа не успява да реализира отличения проект, след което се отказва от него и обявява втори конкурс. Този път е одобрена идеята на архитектите Петър Момчилов и  Йордан Миланов, чиито имена са свързани още с преустройството на Черната джамия в църквата “Св. Седмочисленици”, с проектирането на Синодалната палата, на сградата на  Нотариата и редица частни домове в столицата. За да се построи сградата на Централната минерална баня, общината тегли няколко поредни заема. Първият е от Държавното съкровище.

След това Лондонската банка отпуска 10 млн. лв. за построяване на банята. През 1906 г. следва нов заем за 35 млн. лв., сключен между Берлинска банка и Българската генерална банка. Същата година започва строежът на банята, който продължава 7 години. Надзорът е поверен на известния австрийски арх. Фридрих Грюнангер.  Художественото изпълнение е в ръцете на прославените майстори на четката проф. Хараламби Тачев (автор и на софийския герб) и проф. Стефан Иванов, чиито имена свързваме и с изографисването на част от фреските в храм-паметника “Св. Александър Невски”.

При построяването на Централната баня за пръв път у нас се използват железобетонни конструкции. Неоромантичният є стил няма аналог в България, тъй като в уникалната постройка са съчетани модерните западни архитектурни тенденции с влияния от средновековното българско строителство. Майоликовата украса, каменните пластики, геометричните и растителните мотиви, фризовете, разноцветните керамични плочки придават неповторим вид на фасадата. От двете страни на главния є вход строителите са поставили керамичните изображения на Аполон – медикус, и на богинята Тюхе – покровителката на градовете.

На 1 май 1913 г. банята е официално открита. През 1914 г. в северното є крило отваря врати център с пет водолечебни отделения.
Бомбардировките над София през 1944 г. засягат точно това крило, но общината скоро го възстановява и банята продължава да изпълнява функциите си. Години наред Централната софийска баня е най-притегателното място за всички софиянци – заради лечебната си минерална вода,  плискането в басейните, сладката приказка, която можеш да обмениш с приятели на чаша боза или кафе след освежителните процедури.

Къпането е истински ритуал, който се чака цяла седмица. Идилията приключва в края на 80-те години, когато властта решава, че столичани нямат вече необходимост от общински бани – културата на населението е пораснала дотолкова, че всеки би трябвало да се къпе ежедневно, при това в собствената си баня. 

Неподдържана, банята  затваря врати през 1986 г., а след Десети ноември е напълно изоставена. През 1997-година Столична община оправя покрива на  банята, а по-късно по проект, макар не европейски, започва реставрация на фасадата. Година по-късно Министерство на културата решава сградата да се адаптира за музей на София. Същата година Столична община провежда конкурс за „Адаптация на общинската минерална баня за Музей на София с активно участие на минерална вода”. През 2001 г. започва реконструкцията на украсите  по фасадите. Текат и укрепителни и строителни работи по постройката.

Годината е 2007-ма, а България вече е член на Европейския съюз. С това идва и европарите по оперативна програма „Регионално развитие”. Европейският фонд финансира ремонта на 11 зали, които дават подслон на постоянната експозиция на Музея за история на София.

Във фондовете му се съхраняват над 120 000 исторически ценности, чрез които се представя историята на града. Сред тях са много документи, лични вещи и снимки на изтъкнати български държавници като княз Александър, цар Фердинанд, Стефан Стамболов, Драган Цанков, Константин Стоилов и други.  Туристите се впечатляват много от „Златната каляска“ в стил Луи ХVІ на Фердинанд, както и от внушителното бюро, подарено му от  Бисмарк, английския часовник, дар от кралица Виктория.

 В художествения фонд се съхраняват оригинални картини от изтъкнати български художници рисували София. Притежание на Софийския исторически музей е и колекцията от акварели на Йосиф Обербауер, в която е запечатан облика на София по време на Освобождението. Музеят има много икони, стенописи и църковна утвар. В нумизматичния фонд се съхраняват над 17 000 монети и банкноти, някои от които са много ценни и редки. Посетителите могат да видят и най-голямата сбирка от стари фотографии и картички с изгледи от София.

Северното и южното крило на бившата баня обаче остават недокоснати. Днес изложени на климатичните условия и естествената ерозия на годините, те имат спешна нужда от укрепване и най-вече решение за съдбата им.

Според последната хидроложка оценка водата, течащата под основите на Централната баня и извираща пред чешмите, вдигащи пара през зимата „има стабилен физико-химичен състав и свойства и отговаря на изискванията на Наредба 14 за курортните ресурси,  курортните местности и курортите”. С други думи идеална е за ползване от софиянци и гостите на града. 

Засега от качествата й се възползват само десетките хора, които идват да напълнят шишета и туби от чешмите край банята.

Голямото къпане ще остане само спомен.   

 

 Столичани на протест, искат баня, а не музей ВИДЕОВодата не стига за три басейна, обясняват от Столична община