Разминаваме се с хиляди хора ежедневно. Подминаваме стотици хиляди човешки съдби и неразказани истории. Една от тях е тази на Валентина Тодорова - антикварната книжарка от подлеза на Софийския университет. Подминавали сте я стотици пъти. Вероятно някои от вас са спирали и са си купували от нея някое книжно съкровище от импровизираната й сергия в подлеза на СУ.

Запознах се с нея преди 5 години. Тогава все още бях студент по Журналистика в Алма матер, а разговорът ми с нея беше част от една от първите ми академични задачи. Вчера говорих с нея отново, пет години по-късно. Пет години, в които животът й се е преобърнал напълно. В който монетата се е завъртяла към нещастната си страна.

Валентина е от Ловеч. Всички книги, които продава, са част от личната й библиотека - богата, пълна с пожълтели страници и антикварни съкровища - истински попадения, отдавна забравени литературни произведения, изчерпани тиражи.

Идва в София през 2011 г. след смъртта на първия си съпруг. Оставя в Ловеч двете си деца - момчета на 16 и на 10 години. Искала да ги изучи и да ги превърне в достойни хора. Сподели, че нямала избор, поела към София, изпращала им пари и храна всяка седмица.

Прибирала се в родния си град от време на време, когато отново трябвало да зареди импровизирания си литературен щанд.

И тук историята придобива тъжен облик.

Големият син на Валентина завършва икономическа гимназия и идва в столицата, за да чака по-малкия си брат. Щели заедно да се запишат в университета, за да учат. Малкият син на антикварната книжарка щял да завърши математическа гимназия. Бил голяма надежда, имал потенциал, бил състезател по шах. Днес щеше да навърши 20 години, ако съдбата не беше решила друго.

На 7 декември миналата година младежът се качва в автомобил, заедно с друго момче и 19-годишната му бременна в деветия месец приятелка. Шофьорът обаче е под въздействието на алкохол и губи контрол над превозното средство. Загива 19-годишното бременно момиче. Загива и синът на Валентина. Така и не завършва гимназия. Шофьорът на колата обаче оцелява.

"Големият ми син не искаше да идва да учи без братчето си. Господ ми даде две ангелчета и едното си го прибра. Остана ми другото", разказва Валентина пред TrafficNews.

Попита ме дали има проблем да запали цигара. Толкова продължи и разговорът ни - една цигара време, в която една жена сподели целия си живот. Живот, събран в шепа, живот, който вече е половин живот.

Момчето тъкмо било изкарало книжка. Искал да събере пари и да си купи кола, с която да отиде на абитуриентския си бал. Младежът така и не успял да преброи до 12 със съучениците си.

След инцидента виновният шофьор се опитал да излъже. Казал пред разследващите, че шофьорът на колата бил синът на Валентина. След експертизите обаче станало ясно, че момчето стояло от дясната страна на шофьора. В момента по случая върви дело.

След смъртта на сина си, Валентина и големият й син изпадат в тежка депресия. Благодарение на концесионерите на подлеза на Софийски университет - собствениците на клуб "Yalta", двамата успяват да стъпят някак на краката си. Предлагат им работа и в заведението, където Валентина и синът й помагат от време на време. Книжарката сподели, че парите, които изкарва от литературата, не са достатъчно.

"Нямам думи да благодаря на тези хора - много ми помогнаха. Ако не са те, не знам какво щях да правя. Така преодолях мъката и болката".

След като идва в София, Валентина се жени повторно. Вторият и съпруг обаче също е починал. В момента жената живее на квартира в "Люлин", заедно със сина си и дъщерята на бившия й съпруг.

"Голяма съдба", въздъхна Валентина. Въздъхнах и аз. Как продължаваш след нещо подобно? Как се изправяш, след като съдбата ти е поднесла десетки тежки удари?

"Ние хората се лъжем, като си въобразяваме, че сме изчерпали всичко, което ни готви съдбата, че сме достигнали до дъното на каквото и да било", "Клетниците" - Виктор Юго.

В живота няма случайности. Не вярвам, че срещата ми с Валентина беше случайна преди пет години. Не вярвам, че беше случайна и вчера, точно ден преди рождения ден на сина ѝ. Вярвам, че споделената болка е половин болка, макар и да я разкажеш на непознат. А точно вчера, може би Валентина е имала нуждата да сподели

.Исках да си купя книга, за да помогна на благата книжарка от подлеза. Очите ми се шареха из избелелите корици. Спря се на "Парижката света богородица" от Виктор Юго. Няколко дни след като катедралата в Париж беше обхваната в пламъци. Няма нищо случайно.

Валентина отказа да и платя книгата. Подари ми я. Надявам се, че аз съм и подарила надежда.