Едно предложение за преустройство в методите на санкциониране в училищната система предизвика сериозни диспути в цялата страна. От дни учители, родители и хора, ангажирани в образователния ресор, коментират оживено извадките на проучване, направено от Национален синдикат „Образование“, на база които профсъюзът предлага изменение и отмяна на Закона за предучилищно и училищно образование/ЗПУО/.

Най-силно отекнаха предложенията за връщане на оценка за „Дисциплина“, чийто предшественик е оценката за поведение; договор училище-родител, който да налага финансови санкции за родители при нарушения на правилника от страна на учениците; облекчаване в процедурите по налагане на санкции /останалите предложения може да прочетете в края на публикацията/.

За да разбере какво се крие зад позицията на всички спорещи страни – учители, родители и профсъюза, медията ни се допита до тях. Вижте какво споделиха председателят на синдикат „Образование“, предложили промяната, родители на деца от Пловдив, както и бивш и настоящ педагогически персонал:

Какво казва синдикат „Образование“?

„Ние изследвахме санкцията като инструмент за обща подкрепа. Няма и съмнение за това, че санкциите, които се предлагат от ЗПУО и Наредбата за приобщаващо образование, не действат по куп причини. Много е трудна процедурата, има близо 20 пункта, които трябва да се стигне, за да им наказание. Затова и то се явява като изключение, т.е. много родители не се впечатляват от санкциите, които сега се налагат“, коментира пред TrafficNews председателят на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ д-р Юлиян Петров.

„Родителите забравят за партньорството. Той е партньор, а не модератор. В много отношения той не трябва да се намесва, защото по скоро ще направи нещо лошо.“, казва той със връзка с множеството случаи на родители, които обжалват наложени над децата им санкции.

„Когато в едно училище има едни правила, те са изписани и родители и ученици са запознати с тях. Запознати са и учителите, за да следят за дисциплината. Когато има нарушение, то влияе не само на ученика, който го извършва, но и над останалите. Останалите родители почват да се чудят защо те възпитават с цената ли лишения и дали това е правилния начин. Значи имаме правилник, но неговия инструмент за санкции не се прилага“, смята Петров.

Той разкрива, че „ако започнем с философията на ЗПУО – той е взаимстван като политики от две страни – Полша и Англия. Там обаче той се прилага по различен начин и много по-ефективно. В България, въпреки че философиите са подобни, близо 6 години тези инструменти не действат и водят до антивъзпитание. В крайна сметка ние сме расли във време, в което имаше респект към възпитанието на учителите. Трябва да има усещане за правила и нарушения и когато един ученик загуби това усещане, то той живее с това усещане през целия си живот. В училище трябва да има градене на ценното, а на база на тях да се гради дисциплина“.

По негово мнение родителите, които имат притеснение от предложенията им за промяна в системата за санкциониране, са същите, които биха били засегнати от нея.

„Те искат да продължат да не спазват училищния правилник. Не искат да подпишат договор, какъвто впрочем има в много западни страни, за да може да са свободни да не спазват правилата. Зависи с каква презумпция тръгваме, но родители с добре възпитани деца, включени в училищния живот, не задават такъв тип въпроси“, допълни Петров.

Според него е много важно да се прилагат методи за поощрение на доброто поведение както при ученици, така и при родителите.

„В частните училища това се прави с точкова система. Заделят се средства от бюджета, който после се инвестира в стимули за децата. Родителите много добре приемат тази идея и партнират добре. Настоятелствата на училища, в които нямат средства за такъв тип стимули, могат да се погрижат по друг начин добрите постъпки да излизат на преден план. Важно е да ценим добрите постъпки“, допълни председателят на синдиката.

По отношение на финансовата санкция, Петров заяви, че синдикатът няма конкретни предложения с колко и по какъв метод това да се прави. Въпреки това предложението е те да бъдат валидни за по-драстичните случаи на нарушаване на правила, когато детето се води във висок риск или риск от отпадане на образователната система. Според синдиката в тези случаи трябва институции като Социалните служби, Агенцията за закрила на детето, Отделите за закрила на детето и съответните общини да се активизират по-сериозно.  „В много западни страни които финансови глоби за родителите се прилагат“, допълни той.

Той е категоричен, че промяната трябва да се погледне прецизно, когато отнася за случаи на деца със специални образователни потребности. „Разбира се поведенията на тези деца не може да бъде оценявано по общия регламент. Към учениците със СОП трябва да се работи внимателно, те имат нужда от повече грижи, в случая трябва да имаме повече ресурсни учители и медицински работници. За общообразователните учители е ужасно трудно“, допълни Петров.

Той призова политиците да бъдат „смели“ и да подобрят закона в „полза на добрите ученици“. Според синдиката предложените промени ще доведат до добра атмосфера и хармония в клас.

„Нека приемем, че трябва да имаме нормална атмосфера, а по-късно да се вгледаме в резултатите от изпитите. Но без едното другото няма да се случи“, заключва председателят на синдикат „Образование“ Юлиян Петров.

Образователният министър: За да има оценка за дисциплина, трябва да се измени законътФилософията на ЗПУО е такава, че той е насочен към подпомагането на децата, заяви той

Какво смятат родителите?

Родители от Пловдив и областта изразиха притеснение относно прецизността на проведената анкета. Според Георги Матеев, член на Национален инициативен комитет за качествено и иновативно образование, при някои от въпросите се забелязва нотка манипулативно задаване на въпроси. Родители отчитат още липса на свободни отговори, в които учителите да имат възможност да мотивират отговорите си за повече яснота.

„Смятам, че санкциите имат място в образователната система, тъй като тя включва и възпитателна функция. За нас обаче е особено притеснително, как синдикалисти, които представляват един много голям брой от ангажираните в образователната система, излизат в национален ефир и съобщават, че не нормативната база, защото е неработеща“, завява пред TrafficNews Матеев.

Според него и други родители е непонятно как може да се сключват договори между учители и родители, от неспазването на които да произтичат санкции и глоби.

„Учителите не познават нормативната база, с която работят. От въпросната анкета става ясно именно това. Посочват, че не налагат санкции, защото не я познават. Как тогава можем да заключим, че тя не функционира правилно? (бел.ав. 25,6% от респондентите са посочили, че основният елемент, който затруднява налагането на санкции, е „неразбирането на процедурата от педагогическите специалисти“)“, казва още Матеев, който е родител на ученик от Пловдив.

Според родители е противоречиво учители да споделят на всеуслошание, че не спазват наредбата, защото е неработеща, а след това да очакват от децата да изпълняват задълженията си, произтичащи било то от наредби, било от педагогически препоръки и забележки.  

Какво смятат учителите?

В същото време редица учители споделят, че нужда от промяна все пак има! Въпреки това между педагогическия персонал се наблюдава полярност в позициите.

TrafficNews подбра мненията на две учителки, споделили вижданията ви във Фейсбук страницата на Национален инициативен комитет за качествено и иновативно образование. Една от тях е Диана Иванова, която пише дълъг пост, в който споделя, че да бъдеш учител е трудна задача, изискваща много търпение и постоянство. Какво споделя тя, прочетете тук:

„Аз проблеми в часовете с дисциплината нямам като цяло. Дори и не пиша забележки. Много усилия се изискват, но това ти е работата. Омръзна ми от това противопоставяне на родители и учители, нима целта ни не е една и съща???Атестирани сме, инспектирани сме, не боли. Нека го направят и с други професии, ще е честно. Наредбата за приобщаващо не работи. Трябва да има промяна. Прекалено добри намерения, много стъпки. До наказание трудно се стига. А и то не е фикс идея. Но какво да правим , когато въпреки всичките ни усилия, има деца, те са единици, които са агресивни , застрашават здравето на другите деца, съсипват психиката на учители. Ние сме отговорни за учениците си. Да получават знания, да имат тази възможност при нормална дисциплина, да се чувстват сигурни и спокойни. Знаете ли какво е да си класен на 27-28 деца и всеки ден да се притесняваш кой родител ще звънне да каже, че детето му е тормозено от съученик??И в повечето случаи си е така. Да ги мислиш всяко междучасие. И в същото време да преподаваш , да се стараеш, да проверяваш класни и тестове. Обичам работата си,  учениците си. Но трябва и доверие. Родителите да ни вярват повече. Когато се опитваш да им обясниш, че детето им е направило нещо неприемливо, да се опиташ да решиш проблема, а не първоначалната реакция да е, то другите са започнали, то другите…Помагаме ли така на децата си??Темата е много дълга. Но за да бъдеш учител днес, трябва да бъдеш търпелив, да имаш грижа за детето срещу теб и най-вече да се стремиш да бъдеш справедлив. Това очакват учениците от нас“.

Други учители обаче застават зад позицията, че философията на образованието не се корени в наказание и следва да се търси доверителна връзка между учители и подрастващи, която да стане сигурен път към уважителна комуникация. Едва тогава учителят може да очаква от учениците си отношение, което надхвърля агресия и недисциплинираност. Вижте разказ по опита на Катерина Дончева:

„Допълнение към всички учители в групата, които подкрепяте мракобесно, административно и нетолерантно отношение към децата: Скъпи, учители, аз съм бивш учител, не съм имала проблеми с дисциплината на моите ученици (тийнове), нито с мотивацията им. Никога не са проявявали към мен неуважително отношение, нито агресия или арогантност. Когато уважаваме учениците си и техните родители, те също ни уважават. Когато поставяме граници, е добре да го правим по начин, по който не накърняваме достойнството на децата. Това не значи да не поставяме граници, а да ги поставяме адекватно. Учениците усещат нашето отношение и емоции, сензитивни са. Инвестирайте усилията си в отношения, в създаване на доверителни връзки и въобще няма да стигате до санкции. Не се вкопчвайте в контрола и властта на всяка цена, защото така просто късате своите нерви. Много, страшно много неща могат да се направят, преди да стигнем до санкцията. От вас зависи. Включително вие можете и много да повлияете и да помогнете и на родителите да ви партнират (с правилен подход). Пак от вас зависи. Ако се затруднявате, психолозите могат да ви подкрепят в усилието да изградите здравословен психосоциален климат в класовете ви и в целия екип. Напълно и искрено вярвам, че българският учител е професионалист и има много качества, просто е доста изнервен и затова реагира по-агресивно в определени ситуации. Учителите също имате нужда от подкрепа. Понякога реакциите ви са като на сърдитите ви ученици (на тях им бушуват хормоните, на вас стресът ви идва в повече)“.

 

Публикуваният на 23 януари пресрелийз на синдикат „Образование“, в който са поместени – анализ на анкетата им, както и произхождащите от него предложения:

Синдикат „Образование“ направи национално проучване за политиката за обща подкрепа в контекста на ЗПУО и „култовата“ Наредба за приобщаващото образование, определяна хилядократно като най-неработеща.

Обект на настоящата анкета е ефективността  при налагането на санкции като инструмент за обща подкрепа към учениците.

Националното изследване се проведе в рамките 10 дена и в него са участвали 2890 педагогически специалисти и заинтересовани.

86,7% от запитаните смятат, че процедурата за налагане на санкции трябва да бъда олекотена. Това недвусмислено показва, че на практика този инструмент за подкрепа не работи.

Ето някои от конкретните мнения:

„Уведомява се родител и се налага санкция. Защо се правят глупави групи за подкрепа. Това е обречен механизъм или популизъм.“;

„Заповедите да не могат да се обжалват. Да не се изисква доклад за обща подкрепа.“;

„Процедурата е достатъчно усложнена, но е и безсмислена, защото последствията не са реални. Ако налагането на санкции води до финансови отговорности за родителите или дори до отнемане на правата върху детето, това би било различно!“;

„Смятам, че всеки ученик, който се държи неуважително към съучениците и учителите си, трябва да подлежи на наказание и никой учител не трябва да се притеснява да наложи такова, щом това е необходимо.“;

„Трябва да се санкционират с тежки наказания още в началния етап всички нарушения на дисциплината.“;

„Не желая да ме карат да връчвам лично за подпис уведомлението за наказание. Обикновено това са ученици от циганското малцинство.“

„Не трябва да има никакви ограничения във времето за санкция. Примерно : 30 дни преди края на учебните занятия не се налагат наказания.“;

„Процедурата по налагането на санкции е тромава и не води до никакви резултати, защото в крайна сметка санкциониран се явява  само учителят, най- вече класните ръководители.“

69,2% от респондентите казват: „Не налагам санкции на ученици, защото процедурата е бавна и мудна“.

63,5% от запитаните смятат че: „Нямаме практика да налагаме санкции, защото процедурата е тежка и безсмислена“?

57,5% пък твърдят, че: „Директорът не разрешава налагане на санкции заради делегирания бюджет и отлив на ученици“?

А само 28,8% смятат: „Не се притеснявам да инициирам процедурата по налагане на санкции на ученик“?

И поне 53,5% твърдят: „В нашето училище нямаме практика за налагане на санкции, защото ефектът е нулев“?

По въпроса: „Кой, според Вас, е основният елемент, който затруднява налагането на санкции“?, участниците, са имали повече от една възможност и  са степенували:

– Неуважителното, понякога скандално, отношение от някои родители – 71,2%;

– Страх от пропуски в процедурата – 45,8%;

– Комуникацията с родителите – 31.2%;

-Неразбирането на процедурата от педагогическите специалисти – 25.6%;

– Липсата на педагогически съветник/психолог в училището – 19%.

На въпроса: „Смятате ли, че ангажираността на родителите ще се повиши при сключване на договор между образователната институция и родителя за спазване на училищния правилник, като това да носи юридическа и съдебна отговорност“?, 85,2% са убедени, че това ще се случи, 8% нямат мнение и 6,8% не виждат смисъл в такъв договор.

Респондентите са определили „Съдебната практиката в България някои родители да съдят училището заради наложени наказания или ниски оценки е порочна“, като безрезервно „порочна“ – 89,7%.

Все пак 2,2% са отбелязали, че „Това е хубаво и възпитателно“ за учители и директори!“

И накрая – 93,2% от участниците в анкетата смятат, че „Наредбата за приобщаващото образование трябва да бъде променена или отменена“.

Синдикат „Образование“ смята, че националното проучване „Налагането на санкции като инструмент за обща подкрепа“ отговаря недвусмислено на това, че ЗПУО и Наредбата за приобщаващото образование далеч не изпълняват и гарантират действието на националната политика за подкрепа и категорично доказват, че на тази важна политика трябва да се помогне. Учениците, лишени от дисциплина и добро възпитание, няма как да станат добри и спазващи законите граждани на България, ЕС и света.

Според „Синдикат „Образование“ трябва категорично да се направят следните първи стъпки:

– На родителите трябва да се вменят ясни задължения, както и финансови санкции при нарушение на училищния правилник;

– В ЗПУО да се вмени задължение за сключване на договор между родител и образователна институция по отношение на училищния правилник със съответните финансови и административни санкции за родител;

– Да се въведе оценка „Дисциплина“ в четири степени чрез промяна ЗПУО, която да влияе на формирането на бал при кандидатстване;

–  Да се поощряват партниращите родители;

– Да се облекчи процедурата по налагане на санкции към ученици;

– Да се ограничат правата на родителите в ЗПУО и да им се вменят задължения, като в процедурите по санкции на ученик да бъдат на уведомителен режим;

– При механизма за обхват да се насочат ефективни санкции към родителите, включително и финансови, включително и в Наказателния кодекс и да се освободят учителите от тази неприсъща им роля;

– Да се намали тежестта на броя ученици като компонент за формиране на бюджета на образователната институция;

– Социалните служби, Агенцията за закрила на детето и Отделите за закрила на детето да се активизират, реформират и станат авторитет към родители, отклоняващи се от общоприетите протоколи за партниране.