От 5 години насам най-големият брой жалби срещу градоустройството в София са постъпили през миналата година – 112. За сравнение в предишните 4 те са били близо 30 на година. Това съобщи общественият посредник на Столична община – Лилия Христова на форум, свързан с предстоящото изменение на Общия устройствен план на столицата. Причината за видимото недоволство е била промяната на подробния устройствен план на квартала Младост 1 - Мусагеница.

Кратко участие във форума взе и главният архитект на София  Здравко Здравков, според когото зоните на инвестиции в града се променят, метрото изменя и плана на наземния транспорт, а проблеми представляват и решението на гробищните паркове, имоти предвидени в части на зелената система, основната улична мрежа и класовете на улиците. В този смисъл, Общият устройствен план (ОУП) трябва да се измени само там, където е необходимо.

Социологът Първан Симеонов пък изрази мнение, че относно ОУП не можем да се надяваме на консенсус. За пример даде балконите на жилищните блокове:

„Просто погледнете терасите на всеки един жилищен блок. Няма една с една еднакви! Толкова за възможността за постигане на какъвто и да е консенсус на тема градска среда, урбанистика, планиране, общностно живеене и т.н.“. Затова Общия устройствен план има по-скоро нужда от силна власт, силно авторство, което да бъде смело защитено пред обществото. Според него много от хората не искат да участват активно в обсъждания, а да бъдат представлявани и представителите да носят отговорност.

 За потребителите в социалните медии той каза, че нито една администрация не може да ги победи – не може да победи сарказма или креативността им, затова по-скоро властта трябва да се научи да ги използва конструктивно като ги включва в такъв тип дискусии.

Той отличи и още едно противоречие: природа – растеж. „Имам чувството, че махалото много е отишло към растеж и трябва малко повече да се връща към природа“

Като недостатъци на сегашния Общ устройствен план бяха посочени и липсата на добра визуализация на проекта, недостатъчното данни, върхо които ляга цялото планиране, дефицити в механизмите за планиране и прилагане, както и остаряло законодателство.