След 31 години прокуратурата е прекратила разследването за Възродителния процес, съобщи lex.bg.

На 7 юни роднини на пострадалите са получили писмо от прокуратурата, че разследването е прекратено на 31 май тази година, тъй като на 31 март почина и последният обвиняем по него – бившият министър-председател Георги Атанасов.

Почти веднага след това в СГС са започнали да постъпват жалби срещу прекратяването. На 20 юни 2022 г. СГС се е произнесъл по две от тях като е потвърдил постановлението на военния прокурор Едуард Владимиров. До момента има още 90 такива жалби, съобщиха за „Лекс“ от съда.

Абсолютната давност по делото, което е образувано през 1991 г., отдавна беше изтекла и през последните години съдът няколко пъти указва на държавното обвинение да го реши. Различни съдебни състави изтъкваха, че има неоправдано забавяне, че вече става дума за отказ от правосъдие, защото делото не било сложно, но прокуратурата не е проявявала воля да го приключи и да го внесе в съда.

Прокуратурата два пъти внася обвинителен акт – през 1994 г. и 1998 г., но и двата пъти делото е връщано за доразследване. Първоначално обвиняеми по него за подбуждане на етническа дискриминация и омраза са Тодор Живков, Димитър Стоянов, Пенчо Кубадински и Георги Атанасов. След това обвиненията са преквалифицирани за военни длъжностни престъпления, като обвиняеми са останали Живков, Стоянов и Атанасов.

Спорният момент за проточеното разследване са тогавашните указания на върховните съдии към прокуратурата. Според държавното обвинение, на разследващите е указано да издирят и разпитат всичките 446 жертви на Възродителния процес, които са били въдворени в „Белене“ и други затвори, за да могат да се конституират като частни обвинители и граждански ищци. При второто внасяне на делото в съда, то е било върнато отново за неизпълнени предишни указания.

От май 1998 г. делото вече е във Военно-окръжната прокуратура в София, която до 2003 г. успява да издири имената и адресите на 446 българи от турски произход или техни наследници, които са били в „Белене“, както и да разпита 312 от тях. Останалите 134 пострадали обаче, повечето от които са в Турция, така и не са открити, въпреки опитите със съдебни поръчки. През 2003 г. тогавашният зам.-главен прокурор Христо Манчев заяви, че разследването фактически е завършено, но неизпълнимите указания на съда за разпит на всички пострадали са пречка за внасянето на обвинителен акт.

Пострадали от Възродителния процес обаче останаха недоволни от бавното правосъдие и започнаха да завеждат дела срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). По редица от тези производства съдът казваше, че няма основателна причина да се търсят и разпитат абсолютно всички жертви, а е достатъчно да са установени с имена, за да могат да бъдат уведомени в бъдещ процес и да потърсят правата си.

Така се стигна до септември 2018 г., когато Софийският градски съд, който гледа едно от тези производства, задължи държавното обвинение в едномесечен срок да реши съдбата на разследването. В резултат на това делото беше спряно. А сега вече е прекратено поради смъртта и на последния обвиняем.