Великобритания е страната, в която цяла седмица има устойчиви рекорди на новорегистрирани случаи с COVID-19. Близо половин милион, с трета доза ваксина са над 50 % от всички британци, и на фона на това, анализаторите се питат дали това няма да е последната Коледа на Борис Джонсън като премиер. Има ли връзката между всичко това, пандемията и поведението на хората?

В моменти на кризи, науката е тази, която дава рецептите за решаването им. COVID кризата постави на изпитание не само здравната система, но постави въпроса, каква е ролята на психологията и поведенческите модели на хората при определяне на решението на политиците, които управляват кризата. Изследванията на Иво Влаев, професор по поведенчески науки в Университет в Уорик, се фокусират върху разработването на интегрирана теория, която съчетава принципи от психологията, неврологията и икономиката. Съавтор е на известния доклад „Маиндспейс“, публикуван от кабинета на Обединеното кралство. 

„В момента се набляга на ваксинацията, защото този подход предпоставя повече свободи за индивида. Нещо, което хората искрено желаят. По-малко ограничения означава щастливи граждани, щастливи да речем гласоподаватели за някои политици. Науката е красноречива какво се изисква по отношение на битката с вируса - социална дистанция. Вирусът има нужда от близост, за да се разпространява. Но политиката взима други неща предвид. Съображения като икономика, заетост и доходи, психично здраве. Когато хора се самоизолират, може да имате депресия. Но при всички случаи, при прилагането на строгите ограничителни мерки, ваксинацията е необходим поведенчески подход, който изисква да разберем първо причините защо хората не спазват правилата и не се ваксинират, и после да направим интервенция като обществена кампания например, която адресира тези причини“, коментира проф. Влаев пред бТВ.

Две години човечеството е принудено да се придържа към ограничения, които не са типични за човешкия модел на поведения. Основателен е въпроса няма ли ,,умора" от мерките и не пораждат ли те обратен ефект. 

„По-ниското придържане към общите правила изглежда също е свързано повече с обстоятелствата в живота, отколкото с мотивацията. Данните сочат, че както и при други видове поведения, слабото придържане към правилата на самоизолация да речем, може да се дължи на житейските обстоятелства на хората, като изискванията на техните професионални и семейни животи и липсата на финансова устойчивост. Това също обаче не трябва да се тълкува като умора, по-скоро може да се разглежда като хора, "устояващи на трудностите", които са принудени от обстоятелствата, и изследванията показват, че придържането на хората към мерките срещу COVID-19, като цяло е било високо по време на пандемията и изводът е, че поведенческата наука ни напомня, че поведението не е резултат от индивидуална мотивация, а то е също толкова продукт на нашите възможности и нашите способности да се справяме“, казва проф. Влаев.

Един от основните проблеми на кризата, извън медицинските ѝ аспекти, е ескалацията на теориите за конспирация в глобален мащаб.

„Не бива да пренебрегваме конспирациите! Конспирациите резонират в обществото, защото доверието в правителството е загубено, поради факта, че в продължение на дълго време в миналото ние сме получавали посланието, че не сме важни, че не сме изложени на риск, че не представляваме опасност за другите. Вместо да пренебрегваме конспирацията, трябва да признаваме теориите на конспирации, да ги идентифицираме, кои от тях имат най-голямо влияние чрез социалните медии и да се противопоставяме на подобни слухове чрез ясни, основани на доказателствата послания, на емоционални послания, включително и от доверени източници“, казва проф. Влаев.

Изходът от битката с коронакризата минава през нареждането на сложен пъзел, който може да се нареди с много търпение. Но търпението ли е най-важното условие за справяне с кризата. „Изследванията по време на пандемията ни научиха, че доверието в правителството е едно от най-големите профилактични средства за общественото здраве. Данните сочат, че доверието в правителството е един от най-големите „предиктори“, предсказатели, за спазването на обществените и социалните мерки и приемането на ваксините и един от начините за накърняване на доверието е, ако причините или науката за процесите на вземането на решения на правителството не са достатъчно прозрачни, тъй като е малко вероятно то да вдъхне доверие във властите. Друг начин, по който се накърнява доверието е ако хората усетят, че има едно правило за тях и друго за нас. Трябва да се видим, че тези, които са на властни позиции, спазват правилата, които очакват и обществеността да спазва“, смята проф. Влаев.

Науката винаги е била важен съветник при вземането на решения по време на криза, стига да има кой да чуе гласа ѝ.