Валежите от дъжд, които паднаха през изминалите дни у нас, не са нещо уникално, незапомнено и невиждано в метеорологичната история на България. Няма да коментирам какво е било през миналия век, а ще говоря за това какво е било времето през тези последни 20-30 години от този век. Ще останат две абсолютно култови години - 2005 и 2014 г., каза пред БТА климатологът проф. Георги Рачев, който е преподавател в Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Проф. Рачев беше попитан обичайни ли са интензивните валежи през последните дни в България и дали наводненията са основно в резултат на тях, или са и заради непочистени речни корита.

През 2005 г., над цяла България, валя страшно много и тогава беше прекъсната железопътната линия от София до Пловдив. Тогава, за съжаление, се удавиха 20 български граждани", каза климатологът.

"Другата култова година с валежи не само през лятото, а и през останалите месеци, беше 2014 г. Тогава много метеорологични станции показаха абсолютен максимален годишен валеж, което доказва, че през цялата година имаше много валежи. През 2014 г. се удавиха 19 българи, и то на различни места в България", припомни проф. Рачев.

"През тази година у нас, от началото на юни, имаше няколко последователни синоптични обстановки, от които в Предбалкана и в Западна България валяха обилни валежи. Въпросът е, че обикновено едно речно прииждане, един разлив на реката, е резултат от комплекс от фактори. Валежите сега бяха в няколко последователни дни, почвата и растителността бяха максимално наситени с вода, и всеки следващ валеж нямаше къде да попие", обясни климатологът.

Проф. Георги Рачев коментира, че нашите реки ги вкарахме в някакви речни корита и ги "изправихме", а се знае, че меандрирането или завоите, които прави една река, около тях винаги се образува една заливна тераса. Тя служи като сюнгер, като кухненска гъба, която при висока вълна, при разлив, поемаше голяма част от водата. След това, бавно я изпускаше в продължение на няколко седмици обратно в реката.