За разлика от катаджиите в ДАИ знаят отговора на основния философски въпрос “Кво праим сега?”. Имат си тарифи, абонаменти и дори отстъпки. За да въртиш геврека, плащаш. Иначе си на трупчета. Транспортните фирми са рекетирани масово, разкри разследване срещу бивш началник на ДАИ във Велико Търново и негови подчинени.
“За да нямаш проблеми в радиус от 150 км, трябва да плащаш по едно кафе и кола на камион всеки ден”, казвали търновските даиджии. Това прави по 2-2,50 лв. на тир дневно. За 15 камиона са най-малко 30 лв. дневно, или 900 лв. на месец.
“Парите са за такса “спокойствие”, пише 24 часа. Срещу нея се получава защита от инспекции и санкции”, казва превозвач. По-малките фирми се отчитат с по 400-500 лв. на месец, а големите 2-3 пъти повече. Може таксата на камион да стигне 50 лв. на месец. Който откаже или не плати навреме, си навлича проверки и инспекторите задължително установяват нарушения.
Бавят се лицензи,идват глоби и наказателни постановления.
Схемата е разкрита преди година, когато на управител на транспортни фирми му дошло до гуша и се оплакал в ДАНС. Сега той е таен свидетел №92 по дело на спецпрокуратурата за корупция. По него на съд са дадени бившият шеф на регионалната автомобилна инспекция във Велико Търново Петър Петров и трима служители в нея - главен инспектор Станислав Марков и инспекторите Валентин Христов и Любен Мерджанов. Те са арестувани на 6 август 2014 г., пуснати са под гаранция от 5-10 хил. лева и сега чакат насрочването на процеса.
Освен тайния свидетел показания дават 35 души. Сред тях са над 10 управители на рекетирани фирми. Проговарят и неколцина даяджии. Някои от тях са влезли в схемата, други са отказали и са си докарали тормоз със заплахи за уволнение.
Според прокуратурата рекетът започва през 2012 г., два-три месеца след като Петър Петров е назначен за началник на службата.
“Дирекцията е взета на лизинг и той трябва да се плаща”, казвал Петров. Привиквал инспекторите един по един и си осигурил кръг от доверени хора, сред тях и Любо Митничарчето. Викали му така, защото по-рано бил митнически служител.
Местната ДАИ работела на две смени с по 3 екипа от по двама души. Всеки екип трябвало да отчита по 50 евро на смяна. “Горницата е за вас”, щедро казвал шефът. Хубавите места са по трасета с турски, румънски и молдовски тирове, изходите на Велико Търново и пътят за Русе, разказва инспектор. Проверяват се изправността на колите, работното време на шофьора, лицензи, документация и др. По онова време заръката била да спират повече камиони и да вземат малки суми, за да “не бие много на очи”
Проверките да се правят така, че автомобилите да се изкарват нередовни, дори да не са.
Чуждите шофьори, които минават транзит, давали по 5-10 евро, за да отърват акт. “Турските тираджии бяха свикнали и си приготвяха парите”, казва даиджия, който е в системата от 20 г.
Инспекторите се отчитат в края на работния ден или на седмицата. Парите се дават на шефа, а когато го няма - на посочен от него човек. Който се дърпа да събира пари, го товарят с административна работа или му създават условия да напусне.
“Защо не станеш някъде пазач, да си намериш друга работа”, казал веднъж Петров на един главен специалист.
Български превозвачи от Свищов, Павликени, Велико Търново и др. са били притискани да плащат между 400 и 1500 лв. такса “спокойствие” или “абонамент”, показва разследването. Жертви на рекета са шеф на автогара, превозвачи на товари за Дания, собственик на сервиз за камиони и др.
Пари се вземат по 4 начина - с предупреждения за проверки, за да няма глоби при нарушения, за удължаване на лиценз и за шофьорски изпити.
Най-често фирмите плащат такса “спокойствие”, след като получат известие, че ще им правят “тематична проверка”.
TrafficNews.bg