Пловдив отстъпва на 5 области по средна брутна работна заплата. В Пловдивска област, която се характеризира с развити икономически зони, брутното възнаграждение е 1148 лева, показват статистически данни за последното тримесечие на 2019. 

Ръстът в заплатите за 1 година в нетни стойности е 124 лева или увеличението за областта е около 12,1%. На фона на стойностите за страната, заплащането в областта е под средното от 1313 лева за страната. Ръстът на заплатите на национално ниво е също 12,1%, ала тяхната левова равностойност е 142 лева увеличение на годишна база. 

Според доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ) заплатата в Община Пловдив е 955 лева, но данните са за 2018. 

Иначе първенци по средна работна заплата са областите София /столица/ с 1782 лева, Враца с 1273 лева, Варна с 1236 лева, Стара Загора с 1202 лева и София /област/ с 1199 лева. В част от тези области средното ниво на възнаграждение се вдига драстично от някои малки общини, в които са съсредоточени едно от най-скъпо заплатените отрасли - добивна промишленост и енергетика. Такива примери са община Челопеч и Пирдоп в Софийска област, Козлудуй във Враца, Раднево и Гълъбово в Стара Загора, Девня във Варна. Именно това са и общините с най-висока работна заплата. 

По отношение на най-бурмите ръстове на увеличение на възнагражденията, класацията е оглавена от Силистра с 21,5% ръст, но все още под 1000 лева или точно 988 лева. Челната тройка се допълва от Добрич и Перник със съответно 17% и 16%, като и двете области са успели да прекрачат прага от 1000 лева до съответно 1010 лв и 1051 лева. 

По сфери на икономическа дейност

За изминалата година най-голямо увеличение в заплатите по сфери на икономическа дейност е регистрирано в „Операции с недвижими имоти“ - с 19.8%, „Образование“ - с 16.9%, и „Други дейности“ - с 15.7%.

Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през четвъртото тримесечие на 2019 г. са: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - 3 090 лева, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - 2 161 лева, „Финансови и застрахователни дейности“ - 2 155 лева.

Най-нископлатени са били наетите лица в икономическите дейности:  „Хотелиерство и ресторантьорство“ - 766 лева,  „Други дейности“ - 964 лева, „Селско, горско и рибно стопанство“ - 1 009 лева.

През 2019 спрямо 2018 средната месечна работна заплата в обществения сектор нараства с 12.2%, а в частния - с 12.1%.

NB! Когато става дума за данни в официална статистика те се базират на официално декларираните заплати на служителите и могат да се разминават драстично при осигуряване на по-ниска заплата, което е масова практика в българските фирми. Това изкривява данните и не може да даде напълно реалистична картина за възнагражденията по области и общини. 

Пазар на труда

По предварителни данни на Националния статистически институт в края на 2019 наетите лица по трудово и служебно правоотношение намаляват с 2.6 хил., или с 0.1%, спрямо края на 2018, като в момента са 2.29 милиона

Най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 11.1%, „Селско, горско и рибно стопанство“ - със 7.4%, и „Административни и спомагателни дейности“ - с 2.2%. Най-голямо увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейност „Хуманно здравеопазване и социална работа“ - с 1.6%.

Най-много от трудещите се са в сферите на „Преработваща промишленост“ и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ - съответно 21.5% и 17.3% от всички работещи.

Най-голямо намаление на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Преработваща промишленост“ - с 12.9 хил., „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 3.3 хил., и „Транспорт, складиране и пощи“ - с 1.3 хил., а най-голямо увеличение - в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - със 7.0 хиляди.

Най-много са се свили заетите свободни места в „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Преработваща промишленост“ - съответно с 3.1% и 2.6%, а най-голямо увеличение на заетите е отчетено в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - със 7.8%.