Колоездачите в Пловдив - камикадзета или жертва на трафика? Все повече стават жертвите на пътя, управляващи велосипеди. Само преди 10 дни възрастен мъж бе блъснат и убит на улица „Авксентий Велешки”.  Мъжът, който бе блъснат от джип "Нисан", издъхна в линейката. Той е бил с много тежка черепно-мозъчна травма. Не се огледал и пресякъл натоварения път.

Друг пресен пример е отпреди близо месец. На изход на улица „Арчарица”, до Централни гробища, колоездач връхлетя кола отдясно, въпреки знака стоп. Движещ се от центъра на изток, той се вряза в десния преден калник на колата и прелетя над капака на автомобила.

Замисляли ли сте се доколко вина в ПТП-тата имат и самите велосипедисти? Случвало ли ви се е да изпаднете в ситуация, в която „косата ви настръхва" при вида на колело?

В Пловдив културата на каране на колело все още е на светлинни години назад от другите европейски градове. Чичковци са по пътните платна, а само на 20 сантиметра от тях са велоалеите. Преминават от лента в лента, клатушкайки се, а зад тях се носи свистенето на спирачки и по някой друг клаксон.

Не на оказано за това място, колоездачи пресичат натоварените улици и булеварди. Да не споменаваме, че почти никой не се придържа към правилника за движение и не сигнализира с ръка намерението си да премине от лента в лента или да завие.

Наш читател разказа за преживяна ситуация на булевард „Руски” преди 2 дни.

„Шофирах в посока Синдикалния дом. Пред мен имаше кола, на която вече дори марката не помня. В един момент човекът наби спирачки и аз веднага се изправих на моите. Колите угаснаха. Аз слязох и какво да видя - криволичещ дядо на платното. Само на една педя до него е велоалеята, свободна. Дори не ни обърна внимание, че замалко да е причина за инцидент”, пише пловдивчанинът.

Сега е ред да кажем, че голяма вина имат и пешеходците. За тях велоалеята е просто едно намазано с червена боя място. Та къде да са хора с колелета, ми по асфалта. Другата гледна точка ще илюстрираме с пример. Момче едва не се потроши на Гребната база. Тогава група мъже се разхождали по алеята и то паднало, за да не ги блъсне. Краката и ръцете му бяха нажулени, а единственото, което получи, беше: „Къде гледаш, бе”. Слава богу, нямаше счупване по крайниците. Колелото също бе пострадало - изкривена гума и рамка.

В подобна ситуация изпадна и дете. Пловдивски ученик с велосипед пострада, след като се блъсна, докато си кара по велоалеите. Младежът е трябвало да избира - да пострада само той, а не и пешеходец, който бил стъпил на велоалеята. Нараняванията на младежа не бяха сериозни, но са доста болезнени. 

Един е изводът, който може да си направим – пловдивчани имат много път да извървят, за да придобият културата и на колоездач, и на пешеходец.

Ще ви дадем един пример с Холандия. По думите на местните това е държавата с повече колелета от население. Колелото е издигнато в култ сред превозните средства. От банкери до пенсионери - всички са на две гуми. Пред всяка институция, мол, станция, спирка и дом има изградени паркинги за колелета. А що се отнася до движението в града - колоездачът винаги е с предимство.

Пешеходците се съобразяват с тях на кръстовища, а да ходят по велоалеи… това е направо немислимо. На специалните светофари за тях зеленият сигнал е по-продължителен от този на колите. Уредена работа, но пак подчертаваме - имат култура и толерантност на пътя.