Цялото семейство е събрано около отрупана трапеза, блещукаща елха и много подаръци. Така само с няколко думи можем да опишем коледното чудо, което завладява домовете днес. Празничният дух се носи по улиците, настроението е приповдигнато  и празнично. 

Роди се Божият син! Всички християни по света празнуват чудото, новото начало, завладени са от надежда за едни по-добри дни. Празникът е застъпен от столетия във фолклорния празничен календар на българина, но истината е, че денят е бил специален и преди християнството.

Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата „календе“). До IV век в Календара на православната църква няма празник, посветен на Рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания.

Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространение на християнската религия, раждането на слънчевия Бог било свързано със символичното име-определение, дадено на Христос като „слънце на правдата“.

А каква си българските  коледни традиции?

И на днешния ден, като Бъдни вечер се върти около трапезата. Отрупана маса с най-различни изкушения. В много райони у нас се приготвя пуйка със зеле, а в други свинско. Нещо повече, в много населени места точно днес се коли угоеното през годината прасе.

На масата присъстват сарми, пържоли, баница, туршия. По-добрите кулинари могат да приготвят тиква, пълнена с месо, капама със свинско или телешко месо. Капамата съдържа кисело зеле, кайма, сарми с месо, наденица или луканка, кървавица, сланина. Перфектната капама се състои от всичко това. Продуктите се слагат задължително в глинен съд и се готвят много дълго на бавен огън – поне няколко часа. Съдът се затваря с тесто, за да може да се задуши месото добре.

За празничната трапеза се приготвя питка или цяла погача. Тя може да бъде украсена с мотиви от раждането на Христос или пък с фолклорни мотиви – листа, венци, клони, птичета и др.

Според народните вярвания празнуването е било само по светло. Вечерта в дните между 25 декември и 7 януари  не се излиза. Вярвало се е, че тези дни са белязани от зли демони, които витаят в тъмното. Заради това хората не излизали по никакъв повод, докато не изгрее слънцето. Смята се, че поверието е свързано с кръщението на Иисус, което се случва на 7 януари, когато Йоан Кръстител го покръства в река Йордан.

12-те дни били наричани още „мръсни“, „погани“ или „караконджовски“, защото злите демони вилнеели с нечистите си сили. За да се предпазят от тях хората не само не излизали навън по тъмно, но жените не перели, не тъчели и не предели.

На много места в страната празникът се нарича Божик или Божич. Както на Бъдни вечер, така и на Коледа най-важна е трапезата. Хлябът и виното са най-важни – те символизират кръвта и тялото на Христос и препращат към тайната вечеря.  

Коледарите

Определено, когато говорим за  Коледа това е най-българската традиция, но за съжаление все по-рядко се изпълнява. Трудно е да се пресъздаде така, както някога, особено в големия град. Представете си как група неомъжени момчета тръгват от блок на блок и чакат някой да им отвори пред всеки вход. Все още, обаче има населени места, в които тази традиция е жива. Пример за това е пловдивското село Първенец, където всяка година голяма група обикаля от врата на врата. Мъжете са облечени с носии и пеят коледарски песни. Обичаят не се изпълнява на Коледа, а няколко дни по-рано(тъй като на самия празник е по-трудно да се събере групата). Стопаните не ги посрещат с кравай и забодена на него пара, а с каквото имат в дома – обикновено вино, плодове или само парички. В повечето къщи няма и пшеница, нито сито – така че и това отпада. Обичаят повелява това да бъде дадено на коледарите от домакинята, а мъжете да наръсят цялата къща – за плодородие.

Първенешките коледари не обикалят селото и през нощта, както повелява традицията, а през деня. Традицията и тук е променена по разбираеми причини.

В народните представи през нощта се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Иначе коледарите трябва да са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си да носят „шарени тояги“.  Обикновено групите от коледари се състоят от старец, баба, трохобер, гайдар и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си. Момците коледари са облечени празнично, като за голям студ, какъвто обикновено е, с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце.

Рекорден брой коледари тази година в Първенец! Традицията предизвиква радост и сълзи в местните

А какво е коледа без елхата?

Традицията  с коледното дръвче започва от ХХ век. Преди това обичаят е бил по-популярен в Западна Европа. Вечнозеленото дърво е  символ на събуждащата се за живот природа. И друго сме взели от запада – пищната украса.  Всичко става все по-осветено, лъснато и накичено. В пълен противовес с християнските ценности, според които украсата трябва да бъде скромна.

Коледа по света!

В Швеция преди зазоряване най-малкото момиче в семейството облича бяла рокля с червен колан. На главата си слага венец с горящи свещи. Подобни шествия със свещи се организират в църквите по време на празничната служба. По Коледа в Швеция козелът е много почитано животно, защото именно той раздава в кош подаръците. На Бъдни вечер някой от семейството се маскира като Коледен гном, който уж излиза от мазетата и плевните и раздава подаръци.

Руската трапеза за празника се състои от 12 ястия, всяко едно от които символизира един от светите апостоли. Освен Дядо Мраз и неговата внучка Снежанка, друга фигура навестява руските домове - Бабушка. Подобно на италианската Бефана тя отказала да последва Витлеемската звезда, когато Христос се родил и до днес се скита да търси яслите. Бабушка се отбива във всеки дом, където има деца, мислейки, че там е Божият син.

Около месец преди празника в Ливан завиват семена от леща, боб или жито в памук, напоен с вода. Поливат ги всеки ден, за да може до Коледа семената да покълнат, а стръковете се използват за украса на макети на яслата, в която се ражда Исус.

Испанската Коледа се нарича Навидад. След вечерята на Бъдни вечер испанците излизат на улицата да наблюдават танцьори на специфичен танц, наречен хота. Хората в Испания почитат кравите, защото според преданието, когато Исус се родил кравата в обора топлила бебето с дъха си в мразовитата нощ.

Вместо с шейни на снега, австралийците по-скоро празнуват Коледа с бански на плажа. Температурите при тях рядко падат под 30 градуса по това време от годината. Дядо Коледа в Австралия задължително идва със сърф.

Екипът на TrafficNews.bg ви пожелава светли празници!