Една година след подадения сигнал за предполагаемо насилие над четиригодишно дете, досъдебното производство продължава да се води срещу неизвестен извършител. Пет месеца след като делото е преместено във Варна, обвиняем все още няма. В три части ви разказахме за момиченцето, което  сподели за болка, кръв, системен тормоз и страх. Тя твърди, че е насилвана от учителка в детската градина, а родителите  й вече една година търсят справедливост.

Основната причина за забавянето на досъдебното производство според  родителите на детето е невъзможността да бъде изготвена психиатрична експертиза на цялото семейство.

„Казват, че търсят психиатри, които да направят експертиза на цялото ни семейство. Отказват“, споделя бащата -Динко Кашиков.

Петя и Динков Кашикови твърдят, че нямат нищо против подобна експертиза и са заявили готовност да съдействат на разследването с всички възможни средства, включително тестове и проверки. Според тях обаче именно липсата на вещи лица е довела до допълнително забавяне на производството, независимо че става дума за разследване на евентуално престъпление срещу дете. Момиченцето многократно е посочвало  и към днешна дата посочва конкретно име пред терапевт, пред родителите си и пред близки до семейството хора. Досъдебното производството се води срещу неизвестен извършител. Въпреки проведените множество разпити след преместването на делото във Варна  преди пет месеца,  към момента няма повдигнато обвинение. Психологичната експертиза на детето е назначена със значително закъснение. В същото време сочената от момиченцето за извършител според справка в НОИ продължава да има трудово правоотношение с детска градина „Радост“ в град Каблешково.

„Не най-болезненото е травмата, а липсата на справедливост.“ Година след сигнала родителите говорят за разследването, експертизите и очакването за отговори. Вижте интервюто с Петя и Динко Кашикови:

Видео:

- Една година, след като подадохте сигнал за случилото се с  дъщеря ви, и 5 месеца откакто делото е във Варна. Разбрахте, че се води срещу неизвестен извършител? Обаче защо се бави и все още няма резултат?

Динко: Казват, че са разпитали много свидетели. Наскоро бяха разпитани и нашите приятели. Разбрахме, че основният проблем е, че няма... психолози, психиатри, психиатри, които да изготвят психиатрична експертиза на цялото ни семейство.

-Отказват?

Динко: Отказват, да.

- А защо трябва да бъде направена психиатрична експертиза на цялото семейство?

Динко: Не знаем защо трябва да ни бъде направена психиатрична експертиза, но нямаме нищо против да бъде направена, предвид всичките глупости, които чухме за семейството ни, за това, че са били тежки наркомани, луди хора и какви ли не още. Каква ли не помия се е изляла на главата ни за всичките тези 5 месеца. Нямаме нищо против да го направят.

- Вие на кого трябва да се доказвате, че не сте наркомани? Аз си спомням, и тестове правихте, и ние ги показахме. Сега на кого трябва да доказвате, че не сте луди?

Динко: Не знаем, но имаме желание да го докажем. Независимо на кой е, няма никакъв проблем. От наша страна сме казали, заявили сме, готови сме на всичко. Детектори за лъжа, тестове. Каквото поискат да докаже прокуратурата, сме готови да съдействаме. Проблемът е, че няма явно кой или не искат, или не знам. Ако има някой, който би съдействал в това отношение, искрено бих го помолил да се съгласи, да изяви желание да го направят. Явно е нещо, което бави целия процес. Виждаме, че самата прокуратура наистина за тези 5 месеца е свършила изключително голям обем от работа, защото преди да бъде преместено делото, буквално нищо явно не е било свършено. Само  е започнало отначало.

- Въпреки това мина много време?

Динко: Да, факт е. Вече два месеца знаем, че търсят специалисти и не могат да назначат психиатрична експертиза на цялото семейство, защото психиатрите отказват. А преди това не знаем от кога са започнали да търсят.

Счупено детство: Скритата истина в една детска градинаИнституциите мълчат или отказват да повярват на детето

- На детето правена ли е такава експертиза?

Динко: Да, беше направена, но толкова се забави, че когато преместиха делото във Варна, тя все още не беше готова.

- Делото се води срещу неизвестен извършител, но цяла България чу от думите на дъщеря ви име. Не е ли известен?

Динко: Не е неизвестен. Тя цяла година го повтаря пред терапевта, с който работим, пред нас. Повтаря го. Другото ни дете също сподели, че е свидетел на разговорите между тях. Наши близки и приятели също са чували името.

- Директорката на детската градина пуска сигнал срещу вас. Защо вие не подавате сигнал срещу нея, след като твърдите, че знае информация по делото, която официално е трябвало да получите от институциите?

Динко: Защото чакаме да видим справедливостта за дъщеря ни. Ние търсим правата на детето ни за това, което се е случило. Информацията, която излезе, ни показа какви са били намеренията на първоначалната прокуратура.

- Обидно ли ви е, че се появиха твърдения, че вие сте извършителят?

Петя: Разбира се, че е обидно. Ако беше вярно, терапевтите, които работят с децата, щяха да го установят и да сигнализират. Ако проблемът идваше от вкъщи, защо в детската градина не са подали сигнал? Голямата ми дъщеря беше там четири години. Кога разбраха, че има нещо нередно? Ако са видели, защо не са уведомили Закрила на детето?

- Намерихте ли справедливост през тази година?

Петя: Не. Получихме подкрепа от хората, но справедливост, не. Най-болезненото не е само травмата, а усещането, че не можеш да защитиш детето си по законен ред. Изпратили сме документите по случая в Страбург.

Разследване: Скритата истина в една детска градина ЧАСТ IIЗащо институциите мълчат и как реагираха тези, които би трябвало да защитят едно невръстно дете

- Какво бихте казали днес?

Динко: Ако липсата на експертиза е причината за забавянето, нека се намерят специалисти. Готови сме да съдействаме.

Петя: Искаме само едно: справедливост за детето ни. Много трудно се живее с мисълта, не че нещо такова се е случило, а не можеш да си защитиш детето си. Аз осъзнавам, че тя е в безопасност.  Не мога да кажа, че е напълно добре, но е стабилизирана. Обаче нещото, което бавно и мъчително ме убива всеки ден, е това, че не мога да си защитя собственото дете и то не мога да го защитя по законния ред. Това стимулира, нали, да не търсиш закона, ами да ходиш да се саморазправяш. За какво трябва да търсиш закон, като той не може да те подкрепи?

- По този начин се стимулират и извършителите?

Петя: Разбира се, те, като знаят, че са безнаказани и няма да бъдат наказани, те стават все по-силни да си си правят каквото си искат. Цяла България се тресе от толкова такива случаи. Колко такива сигнали има? Защо всичко трябва да става публично, че евентуално да се случи нещо? Да се предприемат действия? Защо не сме като в други държави? Една година нищо не се случи. И този човек е на свобода,  и си живее живота.

В практиката на Европейския съд се подчертава, че процедурните действия не трябва да се превръщат в бариера пред ефективността на разследването. Ако липсват вещи лица в един съдебен район, могат да се търсят експерти от друг. Ако има откази, могат да се ангажират национални институти. Ако случаят е с повишена чувствителност, институциите следва да намерят решение, а не да констатират затруднение. Защото задължението за ефективност е на държавата, не на пострадалите. Ефективността на едно разследване не се измерва само с крайния акт. Тя се измерва и с това дали институциите са направили всичко, което законът и международните стандарти изискват.

Факт е, че докато няма повдигнати обвинения, делото се води срещу неизвестен извършител. Година по-късно въпросът е, кога ще бъдат повдигнати обвинения? И извършителят ще бъде назован с име? Името, което едно четиригодишно дете посочи още преди година.

Питаме още: Когато родителите заявяват, че през първоначалния период не са извършвани активни действия, направена ли е вътрешна проверка за евентуално процесуално бездействие?

Уведомени ли са компетентните органи от  Закрила на детето, че учителката Мариета Герова продължава да има трудово правни отношения с детска градина „Радост“?

И кое наложи родителите да сезират Страсбург?

Защото Европейският съд ако бустанови, че разследването не е било ефективно или своевременно, това няма да бъде само правен извод. Това ще бъде институционална оценка. България вече е осъждана по дела, свързани с неефективни разследвания. Всеки нов случай поставя въпроса: Дали са извлечени поуки? И дали при сигнали за насилие над деца институциите реагират своевременно и ефективно? Защото случаят не засяга само това семейство, и само това дете.

Отправихме  официално запитване до Районна прокуратура- Варна с въпросите, на които обществото също чака отговор. Отговорите на прокуратурата ще публикуваме веднага след получаването им.

В делата за насилие над деца времето не е неутрален фактор. То влияе върху доверието и върху усещането за справедливост. Продължаваме да следим този случай и да ви информираме!