Макар че заплащаме винетни такси за преминаването по републиканските пътищата на територията на страната, пътищата продължават да са осеяни с многобройни дупки, които всеки ден се налага да заобикаляме, ако можем, разбира се. Поставя се въпросът, можем ли да искаме от собствениците на пътя, които събират тази такса, да изпълнят своето задължение и да осигуряват своевременно ремонта и поддържането на пътищата.

Ако сте пострадали в резултат на дупка на пътното платно или върху автомобила Ви са нанесени имуществени вреди, то тези вреди подлежат на обезщетяване от собственика на пътя или от задълженото да поддържа и ремонтира пътя лице. Това са съответната община по отношение на поддържането и ремонта на общинските пътища и Агенция „Пътна инфраструктура” – за републиканските пътища.

За да имате право да подадете иск, следва да са налице няколко обстоятелства:
1) вреда – имуществена или неимуществена – Например, нанесена е повреда върху Вашия автомобил при попадане на необозначена и необезопасена дупка на пътния участък – най-често спукана гума и/или изкривена джанта. В резултат на това Вие търпите имуществени вреди, изразяващи се в разходи по отстраняването на повредата.
2) противоправно действие или бездействие – Зад тази предпоставка се крие неизпълнението на задължението от страна на общината да обезопаси движението по пътищата и да ги ремонтира своевременно, т.е. в повечето случаи отговорността е за виновно бездействие от страна на задълженото да извърши действието лице. И тъй като общината е юридическо лице, то нейната отговорност е за действията и бездействията на нейните служители.
3) причинна връзка между вредата и деянието – Именно тази трета предпоставка е най-дискусионна в съдебната ни практика, тъй като следва да се докаже, че конкретната вреда е възникнала в резултат на противоправното деяние на задълженото лице.

Какво трябва да направим, за да потърсим правата си при такива случаи? Първо, след попадане в необезопазена дупка на пътното платно, трябва да повикаме служител на КАТ, който да състави протокол за настъпването на ПТП. Така протоколът представлява официален документ, при наличието на който се установява настъпването на самото ПТП. Ако пък автомобилът не е в състояние да се придвижи на собствен ход, дори произшествието да е само с един участник, служителите на КАТ са длъжни да посетят мястото на произшествието и да съставят протокол за настъпване на събитието. За да докажем противоправното деяние от страна на общината или агенцията, задължена да поддържа републиканските пътища, е необходимо да се установи собствеността върху конкретния участък от пътя, а именно дали пътят е общински или републикански. В чл. 29-32 на Закона за пътищата се уреждат задълженията между Агенцията, общините и частните собственици. Там се споменава, че “Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община”.

Също така, важно е да се знае, че в случай на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдание на пострадалото лице, в резултат на попадане в необезопасена дупка, отново може да бъде ангажирана отговорността на собственика на конкретния участък от пътната мрежа.

Справка в Интернет показва десетки решения по различни заведени от гражданите и спечелени от тях искове срещу съответните общини поради нараняване цялостта на автомобила вследствие на попадане на дупки и прочее. Там често срещаме следното:

“Съгласно чл. 8, ал. 3 във връзка с чл. 31 от Закона за пътищата Общината в качеството ѝ на собственик на пътищата в града осъществява дейността по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища. Наличието на необезопасена и несигнализирана дупка по пътя представлява неизпълнение от страна на Общината на законово регламентираните ѝ задължения и поради това Общината носи отговорност за вредите, причинени на трети лица.”

Оказва се, че жителите на големите, а и на малките градове в страната вече все по-често си търсят правата и съдят общините за несвършени отговорности, сред които дупки по улиците или дори непочистени от сняг тротоари. Само столичното кметство е платило до този момент по съдебни дела, заведени през годините назад, обезщетения за над 1 млн. лв. 173 пък са делата, заведени от шофьори срещу община Пловдив през 2014-та година. Най-често общината е съдена за претърпени щети по автомобилите, вследствие на дупки или неизправности по пътищата. През 2014-та година община Пловдив е изплатила над 70 хил. лева под формата на обезщетения на застрахователните компании.