Прогнозата на  министъра на туризма Николина Ангелкова, която днес обяви че очаква активният летен сезон да започне на 1 юли, бе приета изключително негативно в бранша. Собственици на хотели и заведения разчитат думите й като вариант техните обекти да останат затворени до средата на лятото. Повечето от тях смятат, че дори след отпадане на извъредното положение, ресторантите и хотелите ще са сред последните , на които ще бъде разрешено да отворят.

Ангелкова обяви,  че се работи по това от средата на юни да започне подготовката, а от 1 юли вече и активен летен сезон. Посочи, че са подготвени планове за организацията на работата в хотелите, ресторанти, на плажове, които са представени за мнение на бранша и на националния оперативен щаб. 

Морските курорти обаче далеч не са сред най- засегнатите в туристическия бранш. Стотици са без работа, след като ресторанти, барове и хотели в страната бяха затворени. По-голямата част от персонала на тези обекти е на борсата, а голяма част от собствениците не са сигурни дали ще могат да оцелеят, тъй като много от тях продължават да плащат сериозни суми за наеми, данъци и консумативи, без да имат приходи. Широкорекламираната мярка 60/40 се оказа абсолютно непригодна за бранша. 

В социалните мрежи и в специализираните групи се надига масово недоволство, тъй като много от хората останали без препитание , са категорични, че срокът 1 юли би бил фатален поне за половината затворени обекти в страната. Вече вървят сондажи за протести - на место и на национално ниво. Тъй като във Фейсбук има обявен голям простест в София в памет на загиналия при катастрофа телевизионен водещ Милен Цветков, част от недоволните предлагат на колегите си да се присъединят към него и да изрязат позицията си. 

Хората от бранша масово правят паралел с Италия, която е в челната тройка на най- засегнатите от коронавируса страни. 

Италия започва постепенно да възобновява работата на индустриалните предприятия и строителството от 4 май. След това търговците на дребно могат да възобновят дейност на 11 май, а баровете , ресторантите и фитнесцентрове - на 18 май, при строги условия за спазване на дистанция. 

Ограничителните мерки доведоха до напрежение в третата по големина икономика в еврозоната, а италианските бизнес лидери призоваха да бъдат облекчени ограниченията, за да се избегне икономическа катастрофа. "Не можем да удължим повече тази блокада, защото бихме рискували сериозно да подкопаем социално-икономическата тъкан на страната“, бе категоричен италианският премиер Джузепе Конти.

Макар, че голяма част от българските преприятия останаха отворени по време на извънредното положение, БГ икономиката едва ли може мери сили с тази на Италия. В блокирания сектор работят над 500 хиляди души, а във фирмите, свързани с него не по -малко от 200 000. Браншът генерира приходи не само в държавната хазна, но и в общинските бюджети. Затова и последствията от удължаването на блокадата биха били пагубни по много направления.