България ще получи повече средства от Европа за наука и иновации. За следващия програмен период по програма „Хоризонт Европа”, който стартира на 1 януари 2021 г., са договорени 3.3% от бюджета от 75.9 млрд. евро за страните от източноевропейския блок, плюс Португалия, Малта, Кипър, Гърция. Това съобщи доц. Евгени Евгениев, първи сектор „Наука“ в постоянното представителство на България в Европейския съюз в Брюксел. Той бе лектор на работен семинар на тема „Политики и финансиране за научни изследвания и иновации в ЕС в периода 2021-2027 г. и позициониране на България“, който се проведе днес в Медицински университет – Пловдив.

„Бюджетът от 3.3% от цялата програма ще бъде благоприятен именно за българските бенефициенти, тъй като в този прозорец български научни институции и университети могат да бъдат лидери”, посочи доц. Евгениев. Другото предимство за новия програмен период е, че ще се установи постоянен мониторинг за развитието на научноизследователската и иновационната система за страните от Източния блок. Когато има проблем, комисията не само ще излиза с препоръки, но също така и с мерки и финансиране за тяхната реализация. От 1 януари догодина родните университети, научни институти и бизнес ще влизат и по-лесно в колаборативни мрежи със своите западноевропейски партньори.

„Ако в предходния период българските бенефициенти очакваха обаждания, покани от западноевропейските си партньори, сега тези покани ще идват от самите водещи лидери. Тъй като те са задължени да включат източноевропейски партньори”, обясни доц. Евгени Евгениев.

Предимство за страната ни е и работата на еврокомисаря Мария Габриел, чийто екип е насочил усилия към Източноевропейския блок и към това да се затвори огромната пропаст, която съществува в иновациите и научните изследвания между Западна и Източна Европа.

Освен бюджета от 75.9 млрд. в периода 2021-2027 г. са предвидени и 11.6 млрд. евро заради COVID въздействието, от които 5 млрд. евро ще отидат към „Хоризонт Европа”. Тези средства ще бъдат насочени към COVID проекти.

Доц. Евгениев увери, че конкурсите за кандидатстване са напълно прозрачни, а програмата е най-конкурентната в света.

„Сектор здравеопазване според мен е с най-високи шансове като потенциал, тъй като имаме учени, които отдавна партнират с водещи университети в Европа. Имаме брой цитирания на учени от сектор здравеопазване. Медицинските науки са водещи в нашите научни направления. Медицински университет – Пловдив, който е домакин на днешната среща, е престижен международен университет, 40% от студентите са представители на чужди страни. Необходимо е медицинските университет в Пловдив, София, Варна, Плевен да участват в повече колаборативни мрежи с европейски партньори. И мисля, че новият рамков период ще отвори тези възможности”, обясни той. И призова бизнеса да обърне повече внимание на медицинските университети и да ги търси за научни проекти, финансирани от ЕС.

В предходния програмен период страната ни е усвоила 123 млн. евро от общо за програмата 75 млрд. евро. Така се нарежда в златната среда по брой проекти и финансиране. На първите места по привлечен ресурс са Германия и Обединеното кралство. Последни са малките държави-членки – Малта, Литва, Латвия, които имат малко на брой учени. Доц. Евгениев обаче е оптимист, че в новия програмен период България ще усвои много повече средства, тъй като вече има натрупан опит с изготвянето на проекти.

„София концентрира научен ресурс и финансиране в рамките на над 70% на целия потенциал на България. Това не изглежда добре на картата на регионалното развитие. Затова ми се иска не само да печелят български проекти, но също така да печелят повече проекти извън столицата. Това не е невъзможно. Не виждам причина научни институти и университети и от по-малки градове да работят съвместно с учени от София, но също и от Мадрид, Торино или Лондон”, допълни доц. Евгени Евгениев.