Две жени се съревновават за поста на генерален секретар на ООН. Проблемът е, че и двете идват от една и съща държава – България, където правителството не може да открие печеливш изход от ситуацията – ако се откаже от едната, може да загуби шанса да постави свой сънародник на този уважаван международен пост, пише Politicо, цитиран от Труд.

Нито генералният секретар на ЮНЕСКО Ирина Бокова, нито заместник-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева са говорили публично за своите амбиции в ООН, но с приближаването на изборите за поста на административен глава в световната организация започват и задкулисните игри между София, Брюксел, Вашингтон и Москва.

Междувременно министър-председателят на България Бойко Борисов е поставен пред трудния избор да издигне кандидатурата на страната си пред ООН. В този дипломатически „параграф 22“, ако България издигне кандидатурата на Георгиева, Москва ще помисли, че Вашингтон е съдействал за нея и ще даде подкрепата си за друг кандидат. По този начин и Вашингтон може да реши, че издигнатата кандидатура на Бокова е повлияна от Москва, и да даде подкрепата си за друг кандидат.

„Големият въпрос е какви са позициите на Москва и на Вашингтон за двамата кандидати“, смята Ричард Гоуън, експерт от Европейския съвет по международни отношения. И именно заради увеличаващото се искане за излъчване на жена – генерален секретар на ООН и заради руското желание той да е от Източна Европа, страната само със седем милиона души население и с най-ниския БВП на глава от населението има двама подходящи кандидати. И Бокова, и Георгиева говорят руски език и имат дългогодишни връзки с Русия. Георгиева е работила в световната банка над 20 години, включително и като директор на офиса ѝ в Русия. Бокова е дъщеря на водещ български дипломат от социалистическите години и е получила образованието си в най-елитните московски университети.

Още новини ТУК

TNS.bg