Преди малко повече от 5 години не знае дали ще оцелее. Дали ще гледа как детето и расте, дали ще остарее заедно с мъжа, когото обича. Защото, както самата тя казва - рак, означава смърт.

Днес е на прага на 45-те и е по-борбена и жадна за живота от всякога. Обича рождените си дни. Превърнала се е в едно перпетуум мобиле - неугасващ двигател, който не само граби от живота с пълни шепи, но и движи промяната - помага, дава подкрепа на онези, които нямат шанса да я получат. Дава надежда.

Тя е Нана Гладуиш - жената, която пребори рака. Два пъти. Жената, която не се срамуваше или страхуваше да говори за диагнозата си.

Годината е 2012. Тогава Нана за пръв път споделя в ефир за болестта си. Тогава е на 38 и не знае дали ще доживее четвъртия си юбилей. Следва операция, лъчетерапии, медикаменти. Губи косата си. Но успява. Две години по-късно Нана отпразнува 40-годишнината си.

"Голяма радост ме сполетя на 40-тата ми годишнина. Аз бях толкова щастлива, че съм оживяла и оцеляла. Почувствах се по-силна, по-красива. Животът ми стана по-смислен. Така се чувствах тогава", споделя пред "Дарик" Нана.

И тогава животът се завърта по неочакван начин.

През май 2017 г., при рутинен преглед в Израел, тя разбира, че болестта й се е върнала. Колелото трябва да се завърти отново. Отстраняват яйчниците й. Подлага се на нови лъчетерапии, нови медикаменти, отново носи тюрбан. И отново успява да измами смъртта. Съвсем скоро ще навърши 45 години. И както се изразява - добре е до доказване на противното.

"С радост остарявам. Ако изобщо на 45 съвременната жена може да говори за остаряване. За мен това е дар. Животът сам по себе си е дар. Дали ще порастваш, дали ще старееш... Ние сме натоварили с едно отвратително съдържание думата стареене. Харесвам едно лице да има бръчки", споделя Нана.

През цялото време не спира да говори - за пътя, за битките, терапиите, ударите под кръста, обезверяването, връщането на надеждата и подкрепата. Подкрепата, която в подобни моменти е по-нужна от всякога. И мнозина се чудят - откъде човек намира толкова смелост, толкова сила, за да говори, да споделя и то в момент, в който все още е на бойното поле?

"Това е въпрос на ценностна система и морален ангажимент. Към това кой си, дали можеш да застанеш открито, дори пред самия себе си. Аз не мога да го скрия от себе си. Никога не съм била от хората, които си заравят главата в пясъка. Не смятам, че мога да се скрия и от околните. Дори и да мога – за мен това е изключително натоварващо. Имало е хора, които са ми казвали какво ти трябваше да го говориш, да се обясняваш... Това си е моят живот, аз така съм преценила, че ще си го изживея".

Това е и причината да основе своята фондация "Една от 8".

"Когато казах, че съм със заболяване и се изля медийният интерес към мен, много хора искаха да ми помогнат, след това много хора искаха аз да им помогна. С информация, със знание, със споделяне на опит. Затова исках да го регламентирам".

Стартира "Една от 8" с лични средства, а по-късно бизнесът също припознава каузата и започва да дарява. Фондацията няма членски внос, не взима и стотинка, а това според Нана създава имиджа и доверието в организацията.

"Ако мога да помогна – ще помогна. Една жена дали ще е с рак на яйчника или на гърдата, ако тя загуби косата си в следствие на химиотерапия и аз имам тюрбан – защо да не й дам?!".

От фондацията правят профилактични прегледи в различни градове. През изминалата година са посетили различни и много малки населени места, до които не достига нужната медицинска грижа, нужната информация.

"Една от 8" е организация за жени с рак на гърдата, но не връща никого - помага на всеки - хора с други онкологични заболявания, работят с децата и мъжете на жените с тежка диагноза.

Нана споделя опита си. Опит, натрупан в годините на тежки битки, в които физически се е чувствала по-ниска от тревата, но духом е била по-далеч от слънцето.

"Много неща научих, свързани с мен. С всяка една изминала година трупаш прочетени книги, познанства, преживявания, държави, опит... Много опит. Знам как мирише в едно отделение по химиотерапия. Това е опитност. Това са преживявания, които са ми донесли много. Те не са ми взели. Тези преживявания са ми коствали нещо, стрували са някаква цена – страх, притеснения, но не са ми взели нищо. Те са ми дали".

Захранва се от собствените си действия. Споделя, че колкото повече неща прави, толкова повече се зарежда, защото вижда как нейните усилия дават плод, вижда смисъла.

"Все повече започвам да си избистрям в главата концепцията, че животът е днес. Ето в тази секунда. Даже не в следващата. Животът е в този момент, в който си поемаш въздух и го издишаш. Нищо повече. Всичко друго са приказки. Трябва да си позволиш да живееш сега. Аз не съм се научила да го живея сега. Това за мен е мечта. Аз го разбирам, осъзнавам, опитвам се. Понякога ми се получава, понякога не. В процес съм".