10-годишният Ангел е едно от най-щастливите деца в Пловдив. Малчуганът знае, че мама Славена и татко Андреас са го търсили с години, тъй като той е бил в сърцата им. Ходили дори до Германия за него, но най-накрая го намерили в България – в един дом в Стара Загора. Той пък влязъл в новия си дом навръх 41-ия рожден ден на мама и се превърнал в най-хубавия й подарък. „ И до днес често играе на една игра. Преди заспиване се крие и ни вика с баща му да го открием. И така пресъздава момента на търсене и намиране”, разказа пред TrafficNews.bg щастливата майка Славена Лашет, която тази седмица отпразнува „Щъркелов ден” в Центъра за обществена подкрепа заедно с други осиновители. „Много обичам мама и тате. Най-любимият ми момент е когато с мама печем сладки и се разхождаме”, обясни и Ангел, докато си обличаше като индианец, за да участва в постановка заедно с останалите хлапета в центъра.

Славена и съпругът й десет години правили опити за биологично дете. Опитали всички възможности, които дава медицината. В един момент обаче решили, че ще си осиновят. Тогава все още живеели в Германия, откъдето е родом Андреас. Там направили първите стъпки – проучване на двамата. Покрай работата на съпруга през 2008 г. се наложило да се преместят в България и процедурата продължила тук. По това време обаче законът у нас не позволявал чужди граждани да осиновяват деца. И въпреки че Славена и Андреас имали сключен брак, първоначално само тя осиновила детето. Едва след пет години и Андреас бил признат за законен баща на Ангел.

„Извикаха ни в дома в Стара Загора. Съпругът ми беше в чужбина, аз отидох сама, видях го и веднага реших, че това е нашето дете”, спомня си Славена. По онова време момчето било на 3 годинки, с много проблеми, с които родителите трябвало да се справят. „Имаше много дефицити за възрастта си. Не можеше да говори, казваше само отделни думички. Беше с памперс, когато тръгна в градината. Беше неспокоен, хаотичен. Сядаше в един ъгъл и си удряше главата в стената. Учителките правеха забележки, че не слуша. Но аз се опитвах да приемам всичко спокойно и да обяснявам защо той не е като другите деца”, спомня си жената.

Сега момченце знае два езика – български и немски. Изключително емоционално и контактно е, нито за минута не се спира и е вечно усмихнато. Мечтае някой ден да работи в сладкарничка и да продава тортички, да изкарва парички и да купува подаръци на родителите си. „Има си своите проблеми в училище, но не искам да говоря за тях. Защото в момента, в който той дойде при нас, си казах, че ще виждам само хубавото, единствено неговите постижения”, признава Славена.

В процеса на осиновяваме според нея най-трудното било чакането. И тя, и съпругът й били подготвени за формалностите, през които ще минат. „Бях изчела много неща, знаех какво ни очаква. Нямаше проблеми, може би защото от самото начало гледах позитивно на всичко, което се случваше. Но най-трудно беше чакането – в нашия случай около година и половина”, отчита жената.  

След като Ангел дошъл в семейството им обаче, забравили всички трудности. А най-вълшебният момент бил при произнасянето на първото „мамо”. „Беше една сутрин. Отидох да го събудя, а той ми каза: Мамо, ела да се гушнем”, спомня си Славена. И си пожелава само детето й й да бъде здраво. Да продължава да бъде така любопитен и да не се отказва от мечтите си.