Системата за градския транспорт в Пловдив от години е сочена, като едно от най-странните публично-частни партньорства в цяла България, а може би и Европа. Няколко частни превозвачи от години са сложили ръка върху автобусите, а всяка година към тях се пренасочват десетки милиони, за да поддържат услугата. Те извиват ръцете на Общината постоянно, като заплашват, че няма да изкарат автобусите или, че няма да се явят на конкурси, с което Пловдив ще остане без транспорт.
Въпреки че всички твърдят, че са на загуба, никой не само, че не иска да се откаже от превоза, но и се натиска за нови линии. Преди всеки дългосрочен конкурс пък избухва война между основните играчи.
Всяка година те взимат 14 млн. лева от субсидии и компенсации от държавата и общината, защото са на загуба. Отделно си разпределят още 6 млн. лева от компенсации за преференциални карти.
Търговската им печалба обаче никне в абсолютна мистерия. Фирмите превозвачи получават пари от картите за всяка тяхна линия. Ако даден човек си вземе месечна карта за линия 29, парите от нея отиват за превозвача, който я обслужва.
Никой, абсолютно никой, не знае колко са хората,които пътуват в градския транспорт с билети. Според докладите, които бяха направени по Транспортния проект броят на хората, пътуващи с билет е около 1/3 от общия брой на пътниците . Техният брой среднодневно във всички линии е около 75 000 или иначе казано се продават 25 000 билета. На месец това са 750 000 лева, а на година 9 млн. лева.
Едва ли обаче има човек, който може да каже колко точно са продадените билети заради тотално неясните отчети, начин на съхранение на ценните книжа и описваните бройки. Едва ли има и човек, на когото не му е ясно, че криенето на билети е „двойно”. Първо кондукторите „препродават” някакъв малък дял от билетите, чиято бройка може би не надвишава 20 дневно, без да се имат предвид „по-находчивите” кондуктори. Но на 200 автобуса по 20 билета, това прави 4000 пътници дневно и 12 000 месечно, които не се хващат от никакви доклади.
Оттам следва второто отчитане, което е от превозвача към Министерството на финансите и Община Пловдив. Каквито и одити да се правят, със сигурност отделни кочани съвсем не се взимат предвид. Самите превозвачи нямат интерес да показват голям оборот, тъй като колкото са по-големи загубите им, толкова по-големи са компенсациите им.
Идеята на Община Пловдив бе тя да продава всички билети и карти, а превозвачите да взимат само на изминат километър. За да се случи това, обаче трябва да заработи прословутото електронно таксуване. По всичко личи, че това няма да е скоро, а последните информации от Община Пловдив е, че испанците от „Индра” тупкат топката, за да мине по-бързо годината, когато свършва договорът.
Така въвеждането на тази система няма да е нито догодина, нито след две. Дотогава пък Община Пловдив ще вдига все повече компенсациите към частните превозвачи, а продажбата на билети, ще бъде при тези, които имат интерес да се покриват реални данни. Ако конкурсът за 8-те линии приключи в този му вид, то ще бъде истинско чудо, ако това статукво се промени в следващите 6-8 години.
От друга страна имаме и пълен парадокс с цената на картите за пътувания, който го няма в нито един град в цяла Европа. Дали пътуваш с карта или билет няма никаква разлика . За една линия месечната ти карта е 35 лева за една линия и 50 лева за всички линии. За година за всички линии цената е 520 лева, с което почти няма никаква отстъпка. Навсякъде в света градският транспорт е уреден така, че редовните пътници да използват само карти, като има огромни намаления за тях.
София е показателен пример за това. Месечната карта за всички линии – метро плюс градски транспорт е 50 лева, но годишната е 365 левa – или около 30 лева на месец. Едно пътуване с автобус или метро струва 1,60 лева именно по тази причина – да се стимулират хората да пътуват с карти.
Тук обаче вместо да се стимулират хората да си купуват карти и да имаме реална представа за парите от градския транспорт, се стимулират превозвачите да продават колкото се може повече билети. Колко са обаче те, и къде изтичат парите? Трудно ще се намери някого, който ще се наеме да каже…