33 българки са убити от член на семейството или интимен партньор през 2018 г. Това е най-категоричният аргумент България да преразгледа отношението си към Истанбулската конвенция и да я приеме, стана ясно от думите на специалния докладчик на ООН по въпросите на насилието над жени Дубравка Симонович, която е на посещение през последната седмица

 Според нея истерията около ратификацията на конвенцията, която доведе до нейното отхвърляне, се дължи на некоректен превод на понятието "джендър".

 „Искам да призова правителството и всички заинтересовани лица – медии, НПО-та, университети и гражданското общество да се ангажират в конструктивен диалог и да намерят правилния начин за превод и тълкуване на термина „джендър“ или „пол“ в контекста на насилието, основано на пола и тълкуването на Истанбулската конвенция“, заяви тя. И уточни, че досега 34 държави са ратифицирали конвенцията и не са констатирали вътрешни противоречия, както българският конституционен съд, който отхвърли документа като нарушаващ основния закон на държавата. .

 Преводът на думата „джендър“ у нас като „социален пол“ е безпрецедентен случай, който в никоя друга страна не фигурир, наблегна. Симонович.

 Тя отчете като положителен знак факта, че домашното насилие е въведено като утежняващо вината обстоятелство.

„Трябва да продължи работата по създаването и ефективността на кризисните центрове и заповедите за незабавна закрила“, настоя докладчикът и се възмути от факта, че у нас има толерантност и липса на чувствителност към насилниците над жени.

 Пратеникът на ООН подчерта още, че в сравнение с други страни у нас се подават най-малко сигнали за насилие, което означавало, че жертвите на тормоз не смеят да се оплачат

Симонович поясни, че цялостната законодателна рамка у нас не отговаря на международните стандарти, защото изнасилването в семейна общност не е включено в Наказателния кодекс. Според нея е необходима промяна на дефиницията, за да съответства на международното законодателство, както и въвеждане на системност на физическото или психическото насилие.

 Според пратаничката на ООН  кризисните центрове у нас са крайно недостатъчни..

 „Изненадах се, че в София работи един-единствен център за настаняване на жени и жертви на насилие и той разполага само с 8 места. Общо в България има 13 кризисни центрове, което не е достатъчно и не съответства на стандартите. Трябва да се увеличи броят на местата за такова настаняване, както и да се увеличи броят на услугите, които се предлагат на тези жертви. Има телефонна линия, но финансирането й трябва да е по-стабилно“, заяви Симонович и подчерта, че единственият център за настаняване на хора, станали жертви на трафик не работи.

 Тя напомни, че има три заведени дела срещу България в Европейския съд по правата на човека.

„В момента не съществува координационен механизъм на ниво правителство за домашното насилие. В момента се работи по установяване на такъв механизъм. В правосъдното министерство е създадена работна група, която работи по въпросите на защитата срещу домашно насилие“, посочи специалният докладчик на ООН и призова да се събират по-детайлни данни за жертвите, защото такива в момента няма, а е важно такава информация да има, за да се създават механизми за противодействие срещу различните видове на насилие. 

 Симонович акцентира и върху проблема с ранните бракове в ромската общност и отпадането на ромските деца от училище. По нейните думи има нова форма на трафик на неродени деца – ромските жени продават деца за 10-20 хил. евро в Гърция и трябва този процес да спре.

Тя настоя страната ни да създаде нов национален план за действие срещу насилието над жени.

Симонович ще представи окончателния си доклад пред съда по правата на човека през юни 2020