Нараства броят на домакинствата, които имат достъп до интернет в България, но същевременно време малко над 35% от хората имат основни или по-високи цифрови умения. Това сочат данните на НСИ за използването на информационни и комуникационни технологии през годината.

Достъп до световната мрежа през 2023 г. са имали 88,5% от домакинствата. Запазва се тенденцията на ежегодното нарастване на броя им, като за последните 10 години относителният им дял се е увеличил с 31,8 процентни пункта.

С интернет разполагат 91,8% от хората в градовете и 77% от живеещите в селата. По-активни онлайн са хората с деца, като 97,7% от тях имат достъп до интернет спрямо 87,1% от домакинствата без деца. Всеки ден или поне веднъж седмично интернет ползват почти 80% от хората на възраст между 16 и 74 години. Едва 11,8% от хората никога не са сърфирали в интернет.

Най-активни потребители на интернет са учащите (99,3%) и лицата с висше образование – 95,6%, както и младите хора във възрастовите групи 16-24 и 25-34 години, съответно 93,6 и 94,7%.

Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет e смартфонът – за 78,3% от лицата, следван от лаптопа – 33,5%. Намалява броят на хората, които използват настолен компютър за достъп до интернет – техният дял е с 5,1 пункта по-нисък спрямо 2021 г.

Данните на Националната статистическа служба показват, че 35,5% от лицата имат основни или над основните цифрови умения. Най-висок е относителният дял при младите хора на възраст между 16 и 24 години (53,2%), а най-нисък във възрастовата група 65-74 години – 7,3%. Повече от половината жители на Югозападния район имат основни или над основните цифрови умения (51,5%), докато това се отнася за едва 22,5% от хората в Южния централен район. Лицата, които умеят да копират или преместват файлове, са 41,5%, 30,4% могат да работят със софтуер за обработка на текст, а 26,5% се справят със сваляне и инсталиране на софтуер или приложения.

32,2% от лицата посочват, че са срещали невярна или съмнителна информация в социални мрежи или сайтове онлайн. От тях 36,6% проверяват нейната достоверност чрез търсене на източника или на друга информация в интернет (76,5%), чрез източници извън интернет (44,2%) или чрез проследяване на коментари и участие в дискусия в интернет (38,9%).  Почти една четвърт от хората (23,8%) са срещали съобщения в интернет, които считат за унизителни или враждебни по отношение на групи от хора или отделни лица. Тези съобщения са били насочени основно към политически или социални възгледи (68,4%), сексуална ориентация (46,4%) или расов и етнически произход – 44,2%.

Потребителите най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация, като 69% я ползват за телефонни или видео разговори по интернет, а 64,2% участват в социалните мрежи. Повече жени търсят информация за здравето в интернет (50,6%), отколкото мъже (35,4%). През 2023 г. над половината хора у нас са се възползвали от възможността да управляват достъпа до своята налична информация в интернет, като се запознават с декларации за поверителност (31,9%), ограничават или отказват информация за географското си местоположение (21,8%), ограничават достъпа до профила си в социалните мрежи (20,2%) или отказват предоставянето на лични данни с рекламна и маркетингова цел (19,6%).  

През 2023 г. едва 29,7% от лицата са се възползвали от услугите на е-управлението. Най-често целта е достъп до лична информация, отпечатване на официални документи и формуляри, получаване на информация или подаване на данъчна декларация. При използването на предлаганите онлайн услуги от административни органи и публични институции жените са по-активни от мъжете – съответно 31,3 и 28,1%. Хората с висше образование се възползват по-често от услугите на електронното управление (59,8%), при едва 6,8% за лицата с основно и по-ниско образование.

Малко над 45% от хората у нас са пазарували онлайн през 2023 г., като делът им се е увеличил над два пъти за 5 години. Жените пазаруват в интернет повече от мъжете – съответно 47,2% и 43,1%. Най-активни при закупуването на стоки и услуги по интернет са лицата с висше образование (70,4%), както и хората във възрастовата група 25-34 години (65,6%). Най-често онлайн се купуват дрехи, обувки и аксесоари (78,1%), а най-рядко – лекарства, хранителни добавки и витамини (17,1%). Мнозинството от пазарувалите онлайн през последните три месеца са избирали стоки и услуги от търговци от България. От частни лица чрез уебсайт или приложение са пазарували 21,3% от потребителите.