Българският потребител все по-често се изправя пред дилемата на щанда за млечни продукти, докато статистиката на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) разкрива любопитни тенденции. През последната година магазините у нас са реализирали над 12 500 тона продукти, които макар визуално да напомнят сирене, официално попадат в категорията „имитиращи“. Въпреки че обемът им остава значителен, добрата новина е, че се наблюдава плавно отстъпление от пиковите нива, регистрирани в близкото минало.

Динамиката в производството показва, че след рекордната 2023 г., когато мандрите са произвели близо 13 590 тона имитиращ продукт, пазарът е започнал да се регулира. През 2024 г. консумацията леко се свива до 13 000 тона, за да достигне сегашните нива. Паралелно с това обаче се забелязва и притеснителен спад при традиционното краве сирене. Докато в периода 2022–2023 г. преработвателните предприятия са осигурявали над 75 000 тона годишно, в момента обемите се движат около границата от 72 000 тона. Най-осезаемо е свиването при бутиковите производства от овче, биволско и козе мляко, където спадът е с близо 3000 тона само за година.

В основата на тези процеси стои намаляващото количество сурово мляко, което постъпва за преработка. От над 708 милиона литра преди две години, днес ресурсът е паднал до 686 милиона литра. Тази суровинна криза често се компенсира именно чрез влагането на растителни мазнини, което наложи и строги законови промени.

Защитата на потребителите днес се крепи на ясните правила, въведени още през 2019 г. Законът за храните е категоричен: имитиращият продукт не може да носи името „сирене“. Той трябва да бъде ясно обозначен с описателно наименование, което да не въвежда купувача в заблуда. Нещо повече, в търговските обекти е абсолютно забранено смесването на млечни и растителни продукти в една витрина – те трябва да са на отделни, ясно маркирани щандове.

Важна промяна настъпи и в начина, по който тези продукти се предлагат. Вече е минало времето на „сиренето от кофа“, тъй като имитиращите изделия задължително се продават в предварително опаковани от производителя разфасовки. Тази мярка пресича възможността за злоупотреби при продажбата на дребно.

Новият фронт за прозрачност е в заведенията за обществено хранене. От края на 2024 г. ресторантите са длъжни изрично да посочват в менютата си, ако използват заместители. Така клиентът вече има правото да знае дали в неговата шопска салата има истински млечен продукт, или „имитираща алтернатива“. Ако информацията липсва, персоналът е длъжен да отговори на въпроса директно, гарантирайки правото на информиран избор на всеки българин.