Фискалните мерки за компенсиране на домакинствата и бизнеса за високите енергийни цени и за инфлацията са насочени към намаляване на инфлацията през 2023 г., но тя ще се повиши, когато бъдат премахнати. Това е становището на Европейската централна банка, която излезе с доклад за икономическата ситуация в Еврозоната и даде прогнози за следващите няколко години. 

Негативни фактори

Затрудненията във веригите за доставки постепенно отслабват, въпреки че последиците от тях все още допринасят за инфлацията, като водят в частност до повишаване на цените на стоките. Същото се отнася и до премахването на ограниченията, свързани с пандемията – макар и да отслабва, ефектът от латентното търсене все още тласка цените нагоре, особено в сектора на услугите.

Понижаването на обменния курс на еврото през 2022 г. също продължава да се отразява върху потребителските цени. Нарастването на заплатите се засилва, подкрепено от стабилните пазари на труда и от известно наваксване при заплатите като компенсация на работещите за високата инфлация.

Очаква се тези фактори да продължат да действат, затова прогнозите предвиждат заплатите да нарастват с доста по-високи темпове от средните в ретроспективен план и да тласкат нагоре инфлацията през целия прогнозен период.

Увеличението в заплатите обаче не значи, че хората забогатяват. В реално изражение това са само компенсаторни увеличение заради инфлацията, но реалната покупателна способност остава на по-ниски нива от преди. 

 

Прогнози за инфлация

В условията на изключителна несигурност експертите на Евросистемата ревизират значително нагоре прогнозите си за инфлацията. Очаква се инфлацията да намалее от средно 8,4% през 2022 г. до 6,3% през 2023 г., понижавайки се от 10% през последното тримесечие на 2022 г. до 3,6% през последното тримесечие на 2023 г.

След това инфлацията се очаква да спадне до средно 3,4% през 2024 г. и до 2.3% през 2025 г. Това са средни нива за Еврозоната, към която ние трябва да се присъединим през 2024 година. 

Икономическа ситуация и прогнози

На заседанието си през декември 2022 г. Управителният съвет на ЕЦБ реши да повиши лихвените проценти и очаква да продължава да ги повишава значително, защото инфлацията се запазва твърде висока и се прогнозира да остане над целевото равнище за продължителен период от време. 

Според макроикономическите прогнози за еврозоната на експертите от Евросистемата от декември 2022 г. рецесията би била сравнително краткотрайна и плитка. Въпреки това се очаква растежът да бъде слаб през 2023 г., като бе значително ревизиран надолу в сравнение с прогнозите за еврозоната на експертите на ЕЦБ от септември 2022 г.

Отвъд краткосрочния хоризонт се предвижда растежът да се възстанови с отшумяването на сегашните неблагоприятни фактори. Като цяло според прогнозите от декември 2022 г. вече се очаква икономиката да нараства с 3,4% през 2022 г., с 0,5% през 2023 г., с 1,9% през 2024 г. и с 1,8% през 2025. 

Перспективите пред световната икономика се влошиха в условията на повишена геополитическа несигурност, висока и нарастваща инфлация и затегнати условия за финансиране. Според прогнозите от декември 2022 г. растежът на реалния БВП в световен мащаб (без еврозоната) се очаква да се забави до 2,6% през 2023 г. – под средния дългосрочен темп, след което да се възстановява постепенно до 3,1% и 3,3% през 2024 г. и 2025 г. съответно.

Тази перспектива е по-слаба в сравнение с очертаната в прогнозата от септември 2022 г. Перспективите за световната търговия и външното търсене на стоки от еврозоната също се влошиха спрямо прогнозираните през септември 2022 г.

Натискът върху цените в световен мащаб остава широкообхватен и повишен в условията на все още относително стабилно търсене, затегнати условия на пазара на труда и високи цени на храните, но се очаква той да намалее със стабилизирането на пазарите за суровини и отслабването на растежа.

В среда на висока несигурност равновесието на рисковете за прогнозните показатели в основния сценарий клони надолу по отношение на световния растеж и нагоре по отношение на глобалния натиск върху цените.

Рискове

Войната срещу Украйна продължава да поражда съществен неблагоприятен риск за икономиката. Разходите за енергия и храни също биха могли да останат трайно по-високи от очакваното. Възможно е да има допълнително забавяне на растежа в еврозоната, ако световната икономика отслабне по-рязко от очакваното.

Рисковете по отношение на прогнозата за инфлацията са предимно във възходяща посока. В краткосрочен план съществуващият верижен натиск може да доведе до по-значително от очакваното увеличение на цените на дребно на енергията и храните.

В средносрочен план рисковете произтичат най-вече от вътрешни фактори, като продължително повишение на очакванията за инфлацията над целевото равнище на ЕЦБ от 2% или по-високо от предвиденото увеличение на заплатите. И обратното – спад в цените на енергоносителите или по-нататъшно отслабване на търсенето биха понижили ценовия натиск.