Изминалата 2021 година беше белязана от рекордно ниски лихви по ипотечните кредити. Това доведе до сериозно увеличение на интереса към тях. Традиционно българинът инвестира в недвижимо имущество с няколко цели - ползване на имота, отдаване под наем, печалба и запазване на стойността на спестяванията при инфлация. Тези тенденции, съчетани с бурни нива на строителство, високи цени на пазара на имоти и ниски лихви по ипотечните кредити, отново стимулираха българите да теглят жилищни кредити.
Статистиката показва, че ипотечните кредити са нараснали драстично и като обем и като брой. Все още няма окончателни годишни данни за 2021, но според най-актуалните статистики на БНБ и Агенция по вписванията, изглежда годината ще бъде историческа за жилищното кредититране. Очаква се бумът да мине най-рекордните стойности у нас, отчетени през 2008-2009 година.
В края на ноемрви 2021 г. жилищните кредити са 13.900 млрд. лв. и нарастват на годишна база с цели 16.8%. Предвид, че по традиция последните месеци на годината са най-натоварени откъм имотни сделки се очаква крайната картина да покаже приблизително една пета увеличение.
Покачването на ипотечните кредити не се бележи само в обемите, но и във вписаните брой ипотеки в Агенция по вписванията. За периода от януари до септември 2021 включително законовите и договорните ипотеки, вписани у нас, са общо 34 881, при 27927 през същия период миналата година. Само за Пловдив покачването също е значително - всички ипотеки за първите 9 месеца на 2021 г. са 3537, а през същия период на 2020 г. те са били 2496.
Експерти прогнозират поетапно покачване на лихвените проценти и таксите по обслужване на жилищните кредити.
3 милиарда 273 милиона лева е обемът на необслужваните кредиди. Затова още през септември БНБ увеличи нивото на антицикличния буфер от 0,5% на 1%, като промяната ще влезе в сила от 1 октомври 2022 г. Това означава, че банките ще заделят повече резерви за всеки отпуснат кредит. Решението за увеличение на буфера беше обявено 12 месеца преди влизането му в сила, каквито са изискванията на Наредба №8 на БНБ.
Депозитите на домакинствата са 65.117 млрд. лв. (50.7% от БВП) в края на ноември 2021 година. Те се увеличават с 9.7% спрямо същия месец на 2020 г.
Според повечето финансови анализатори вдигането на доходността от спестявания в банка ще започне именно от спестяванията, като очакванията са тяхната доходност да се вдига бавно, с около 0,2 на сто за шест месеца. 4-6 месеца след обръщането на лихвения тренд за спестяванията ще започне увеличението и на лихвите по заемите. По-точна информация за евентуалната посока на лихвените проценти през 2022 г. обаче ще има най-рано през февруари.
Тази година едни от най-големи банки у нас обявиха, че спират да приемат стандартни срочни депозити. На практика това означава, че финансовите институции нямат нужда от повече капитал. Едновременно с това банките обявиха, че въвежда такса за съхранение на паричните средства по спестовни и разплащателни сметки за сметки над 400 000 лева.
С увеличени такси за банковите услуги ще започне 2022 г. Повишение ще има за услуги като разкриване на банкови сметки, внасяне и теглене на пари, преводи и използване на банкови карти. По този начин в последните години таксите, които банките събират от клиентите си, се превърнаха във все по-значим приходоизточник за тях на фона на падащите лихви по кредитите.
Скачат банковите такси от 2022 годинаНякои услуги се повишават двойно
Ситуация през 2021 г.
Според анализ на БНБ пронозата за края на 2021 г. е годишният растеж на кредита за неправителствения сектор да се ускори до 7.3% (4.5% в края на 2020 г.) главно под влияние на силното нарастване на кредита за домакинства. Увеличаващото се търсене на потребителски и особено на жилищни кредити в условията на продължаващо възстановяване на икономическата активност и благоприятни перспективи за пазара на жилища, запазващите се на ниски нива лихвени проценти и облекчаването на кредитните стандарти от страна на банките ще допринасят за ускоряването на годишния растеж на кредита за домакинства.
Лихви
През октомври 2021 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се понижава с 0.21 пр. п. до 8.19%, а годишният процент на разходите (ГПР) по тези кредити – с 0.22 пр. п. до 8.72%. При жилищните кредити в левове средният лихвен процент спада с 0.01 пр. п. до 2.67%, а ГПР по тези кредити намалява незначително до 2.94%.
През октомври 2021 г. средният лихвен процент по овърдрафта в левове спада с 0.01 пр. п. до 14.81%, а при кредитите по кредитни карти, извън безлихвен гратисен период, в левове нараства с 0.05 пр. п. до 20.34%.
Прогноза 2022
През периода 2022– 2023 г. очакваме растежът на кредита за нефинансови предприятия да следва плавна тенденция към ускоряване под влияние на прогнозираното нарастване на частните инвестиции и на търсенето от фирмите на банков ресурс за инвестиционни цели в условията на запазващи се ниски равнища на лихвените проценти. Очакваното забавяне в темпа на растеж на частното потребление ще ограничава растежа на кредита за домакинства през 2022 и 2023 г.
Възможното умерено увеличение на дела на необслужваните кредити в портфейлите на банките с изтичането на удължените срокове по частния мораториум върху плащанията по банкови кредити, както и обявеното от БНБ увеличение на антицикличния капиталов буфер, в сила от 1 октомври 2022 г., също са фактори с потенциален ограничаващ ефект върху динамиката на кредита за частния сектор.
В условията на продължаващо покачване на заплатите в прогнозния хоризонт очакваме депозитите в банковата система да продължат да нарастват със сравнително високи темпове, но да следват плавна тенденция към забавяне. Част от допълнителния доход на домакинствата се очаква да бъде използван за увеличаване на частното потребление или да се поддържа от домакинствата под формата на пари в брой. Намаляването на несигурността, определено от допускането за овладяване на пандемията от COVID-19, ще допринася за постепенното ограничаване на спестяванията с предпазен мотив.
В прогнозите на БНБ и МФ се очаква постепенно охлаждане на кредитирането за домакинствата – основно на жилищните кредити. Това би дало известно отражение в по-ниска строителна активност и свързаните дейности.
Още от категорията
В разгара на лятото: Харчили сме средно по 850 лв. за почивка в чужбина, в България – по 500 лв.