Малките семейни фирми в България със сигурност не са на почест сред родната администрация, но е удивително как печелят уважението на  европейците, за които високото качество в бизнеса заслужава да се популяризира и цени. Пример в това отношение е пловдивската фирма за чай „Ботаникъл” (botanical), която през септември е поканена в Оксфорд, за да демонстрира качеството на продукцията си пред научната мисъл в престижния британски университет.

За управителя на „Ботаникъл” Илко Петков поканата е била толкова неочаквана, че дълго време не могъл да осъзнае как и защо англичаните, славещи се с вековните си традиции в подбора на качествен азиатски чай, са избрали точно неговата фирма за тази дегустация.

Потребителите на продукцията с марката botanical обаче не са изненадани, защото добре познават качеството, предлагано от малката семейна фирма, чийто имидж е граден цели 25 години.

Бизнеса с чай Иво Петков наследява от родителите си, които откриват фирмата през 1991 г. Днес компанията е микропредприятие, което предлага на пазара около 50 артикула с доказано качество, гарантирано с международния сертификат за качество IFS. Този документ е необходим за всеки уважащ себе си износител и е доказвателство, че билките са с високи антиоксидантни свойства и са събирани по методика, щадяща природата.

Компанията използва 120 билки не само от България, но и внос от чужбина, от които се правят различни технологични смеси.

„Стратегията ни е да се работи в постоянни планински региони с местни хора, които обучаваме по наша методология", поясни и технологът на компанията Антон Лазаров. За да се запазва качеството на цвета, билките се берат в плитки кошници, като се използват специални ножици, които не позволяват стръковете да бъдат изскубвани с корените. Работи се основно в няколко района на Стара планина, славещи се с уникална природа и изключително биоразнообразие.

Неслучайно голяма част от сериите предлагани чайове са биологични,  изследвани са и доказват висока антиоксидантност.

За вътрешния пазар „Ботаникъл” произвежда минимални количества чай, тъй като традициите в страната за тази напитка не са големи. Близо 90 на сто от производството се изнася, като най-големите потребители са Германия, Франция и Япония.

През последните години бизнесът в страната все повече използва услугите и на науката, чиито разработки в областта на лечебните растения са изключително полезни.

Лабораторията за биологично активни вещества към Института по органична химия при БАН в Пловдив активно работи с фирмите от бранша, представяйки различни анализи на ценните растения, растящи в страната.

Годишно в България се берат между 15 хил. и 17 хиляди т билки. Едва 10 на сто от тях обаче се преработват в чай или други продукти. Останалите се изнасят за европейските държави, където съществува развита преработвателна индустрия, посочи Светлана Аладжем от Фондация „Информация и природозащита”. Самата фондация работи трета година по българо-швейцарски проект, чиято цел е да стимулира дребните предприемачи да се захванат сериозно с преработка на билки. Неслучайно миналата година те организираха и първия панаир на билката в Пловдив, проведен под мотото „200 билки създават 2 милиона работни места”.

Лабораторните изследвания са доказали, че повечето български билки притежават висока антиоксидантност, конкурираща лечебни растения в други европейски държави.

Българската арония например е с 50% по-силни очистващи свойства от тази, която се произвежда в Полша например. Известно е, че това е държавата с лидерски позиции в култивирането на арония, посочи доцент Петко Денев от Лабораторията за биологично активни вещества.

Родната шипка също се слави с изключителната си полезност. 50 грама шипки на ден осигуряват дневната дажба за пречистване на организма от отрови. Всяко добавяне на отвара от шипки към други плодови сокове повишават тяхната антиоксидантност, посочи още доц. Денев.

Единственият проблем на този етап е, че в България няма акредитирани лаборатории, които да доказват, че преработената суровина отговаря на евростандартите. Затова е важна и намесата на държавата, която би могла нормативно да уреди този проблем, така че хората, които желаят да инвестират в билки, да намерят добра почва за подобен бизнес.