Всички сме чували от нашите баби и майки заканата „Няма да станеш от стола, докато не си изядеш всичко!“ или фразите „колко хубаво дете с пухкави бузи и коремче“, или ,,Яж, за да пораснеш!“
Дали всъщност ние правим ,,услуга” на децата си, или ги подтикваме към преяждане и трудно отслабване в тийнейджърска възраст с мъчителни диети, водещи до „йо-йо“ ефект след това?
Д-р Тихомира Георева, гастроентеролог и диетолог, обяснява вредните навици на децата, които понякога идват от самите родители.
Ето и съветите й как децата да ядат здравословно и грешките, които допускат родителите:
Когато караме децата да дояждат храната в чинията си без да са гладни, когато сме ги възнаграждавали и успокоявали с храна, всичко това изгражда отрицателни модели на хранене.
Те започват да свързват храната с нещо, което носи утеха и ги кара да се чувстват добре, като свързват недоизядената храна в чинията с чувството за вина.
Когато непрекъснато „възнаграждаваме“ децата си със сладкиши, ние им внушаваме заблудата, че храната оправя нещата и е лек за всичко и те свързват тези храни с това да се чувстват добре. И това се запаметява в мозъка им.
Децата, които ядат зърнена закуска с високо съдържание на въглехидрати, огладняват отново преди обяд и искат да ядат вредни храни. Те консумират повече калории като цяло, в сравнение с децата, които имат протеинова закуска. Последните се хранят много по-умерено през целия ден и имат много по-високи нива на концентрация и внимание.
Защо вредните хранителни навици в ранна детска възраст са опасни впоследствие?
Както мускулите имат памет, така и напълняването в детската възраст води до увеличаване броя на мастните клетки.
Това обяснява задържането в килограмите и временния успех при различните хранителни режими, а също и различните хранителни разстройства водещи до булимия и анорексия.
Фактори за това са още генетичната предразположеност, както и начинът на живот на родителите, намалената физическа активност, ендокринни нарушения, продължителното време пред компютъра, телефона и телевизора с чипс, пуканки, вафли, кола и други.
Посягането доста често към банички и хамбургери в междучасието сред учениците, също води до изграждане на нездравословни навици.
Затлъстяването е свързано с много рискове за здравето и то не само от естетическа гледна точка.
Рисковете за здравето при юношите са диабет в детска възраст, хипертония и сърдечносъдови заболявания. Ето защо правилното хранене още в най-ранна детска възраст и контролът на теглото имат основна роля за преодоляването им.
Поради факта, че затлъстяването е хронична болест с пандемично разпространение, съвременният подход трябва да е ориентиран към преодоляване на усложненията.
Особено важно е децата да се стимулират да спортуват.
Храненето трябва да е разнообразно, да включва 1-3 порции плодове, 5 порции зеленчуци, пълноценни белтъци и сложни въглехидрати, които можем да открием в пълнозърнестите храни като бобовите растения, храни с високо съдържание на фибри и тези с нисък гликемичен индекс.
Съотношението на въглехидратите трябва да бъде 55%,15% протеини и 30% полезни мазнини.
Що се отнася до дела на въглехидратите, простите въглехидрати трябва да осигуряват по-малко от 10% от общите калории. Останалото (50% от общите калории) трябва да са сложни въглехидрати. Те присъстват в зеленчуците, зърнените култури и псевдозърнените култури като киноа и елда, вместо рафинираните въглехидрати, които водят до рязко покачване на кръвната захар и осигуряват тъй наречените „празни калории“ като белия хляб, пържените картофи, тестените храни и други.
Трябва да се обърне внимание на полезните мазнини в ядките, семената, мазната риба, авокадото, маслините.
Задължителна сутрешна закуска и избягване на нощните хранения и дребните прегрешения между храненията и основно пред телевизора като чипс и подобни, бедни на фибри, но богати на трансмазнини.
Хранителният режим, заедно с физическата активност, са двата основни компонента от цялостната стратегия за редукция на теглото.
Повишаването на мускулната маса и мускулното съкращение е един от естествените начини за справяне с инсулиновата резистентност.
Въпреки че хранителните разстройства нямат една единствена причина, ключов рисков фактор е диетата.
Възникналите впоследствие булимия и анорексия също имат и своя психологически момент още от най-ранна детска възраст. За това способства и социалната среда и често срещаните подигравки от връстници.
Ограничаването на храненето до „малък прозорец“, може да се разглежда като екстремно компенсаторно поведение, което може да предизвика нарушени поведения или мисловни модели, като неудовлетвореност на тялото, приемане на допълнителни правила за хранене и ниско самочувствие.
Неблагоприятните ефекти от него може да има много отрицателни физически и психически последици.Те могат да варират от чувство на силен глад до главоболие, замаяност, храносмилателни проблеми, промени в настроението, умора, ниска енергия и нарушения в съня.
Периодичното гладуване е ограничаващо поведение и провокира хранителни разстройства като анорексия, булимия, преяждане. Когато гладуваме, връзката с глада и сигналите за ситост на тялото се прекъсва. Освен, че се свързва с появата на хранителни разстройства, се насърчава нездравословната връзка с храната и размера на тялото и стимулира чувството на срам.
Проучванията са установили, че хората, които гладуват редовно повече от 16 или 18 часа на ден имат по-висок риск от камъни в жлъчката, хранително разстройство като форма на нарушено храносмилане. Това се дължи на игнорирането на сигналите за глад и лесно може да се превърне в хлъзгав наклон към нарушена връзка с храната или хранително разстройство. От своя страна то може да доведе и до храносмилателни проблеми като запек, подуване на корема, главоболие, разстройства в репродуктивното здраве, недостиг на хранителни вещества, умора и ниска енергия.
Акценти
Темите на Traffic News
