Детските площадки в Пловдив малко по-малко заприличват на сметище. С настъпване на топлите дни, чопленето на семки става все по-честа гледка, а от там и площите за игра биват засипани с обелки. На много места в града – от централната Градска градина до квартални площадки в Тракия, Кършияка и Кючук Париж – пейките, тревните площи и дори самите съоръжения за игра са осеяни с люспи.

Това не е просто въпрос на естетика. Обелките се натрупват между плочките, замърсяват и привличат птици и гризачи. За малките деца, които играят директно на земята, това представлява и хигиеничен риск.

За това сигнализираха читатели на медията ни..

„Мизерията, която периодично заварваме, е недопустима. Имам дете на една годинка. Навсякъде бяха разпилени люспи от семки, сякаш някой е изхвърлил съдържанието на пепелник. Поради това се наложи да си тръгнем, тъй като детето ми започна да слага семки в устата си”, пише Меги до редакцията ни. Притеснената майка разказа, че ситуацията на площадката срещу църквата „Св. Петка“ не е изолиран случай, особено лятото.

Най-фрапиращо е, че проблемът не се дължи на липса на кошчета. Те са там – често празни, съвсем наблизо. Причината е в безразличието на част от хората, които без колебание плюят обелки директно на земята, сякаш общественото пространство е сметище.

Подобна е гледката и в парк Рибница. Пространството около пейките е черно-бяло. Дори около съдовете за смет всичко е в слънчогледови семки.

„Всеки ден, всеки следобед майки, баби, бащи плюят по земята. Имам на всяка алея и до почти всяка пейка кошчета. Ганьо обаче не лежи на нормите и правилата. Хвърля, мята и не му пука. Сутрин се чисти, вечерта всичко е като след стадо прасета. Не е само слънчогледа – кенчета от бити, салфетки и опаковки”, разказва пък Надежда, майка на две деца и жител на квартала.

Този навик е не просто грозен, той е и циничен. Защото идва от ръцете на възрастни хора – понякога дори родители – които в същото време учат децата си „да не цапат“. Двойният стандарт е видим навсякъде: хем искаме градът да е чист, хем го замърсяваме с лека ръка.

Общината периодично почиства площадките, но усилията ѝ са обречени, когато липсва елементарна лична отговорност. Няма служба, която да смогне на безкрайния поток от семки, изхвърлени с неуважение към всички останали.

Детска площадка тъне в люспи от семки, родителите: Има си чистачиДокато някои хора смятат, че „някой друг" трябва да почиства след тях, други напомнят: „Чистата среда започва от всеки от нас."

Подрастващите младежи, които се събират по паркове и градинки също имат своя „почерк“ – след тях често остават празни кенчета, флакони от райски газ и балони, както и други опаковки от храни. Парк „Розариум“ редовно осъмва артистично украсен с „творбите“ на забавлявалите се до късно младежи, които нямат изградения навик да почистват след себе си.