Искате да видите как и къде граф Дракула е набивал турци на кол? Заповядайте в Свищов! Вероятно така ще звучат рекламите за културно-исторически туризъм, които ще предлагат турове до средновековната крепост Калето близо до крайдунавския град. Хрумването да вкара в употреба легендарния владетел на Влашко, известен заради филмите и книгите повече като вампир, е на археолога проф. Николай Овчаров, който обича да бъде наричан "българския Индиана Джоунс".

Само десет дни след като екипът му започна да копае край Калето, откривателят на скалния град Перперикон обяви, че е намерил уникални находки. Те доказвали категорично, че граф Влад Цепеш, популярен повече като Дракула, е водил битка до Свищов срещу османците. За да защити версията си проф. Овчаров показа гюлета за кулеврини (б.р. - далекобойно огнестрелно оръжие, предшественик на мускета и аркебуза, като най-ранните сведения за него са от началото на XV век), които са използвани не по-късно от XVI век.

Именно те, според археолога, доказват достоверността на историческия извор, даващ информация за сблъсъците между Дракула и османците. Според данните влашкият владетел обсажда крепостта през 1461 г. Успява да разгроми османците и най-вероятно прекарва зимата в крепостта.

Сред съвременниците си Влад е известен с нечовешката си жестокост и богатия набор от изтезания и мъчителни начини за умъртвяване.  Дрането на живи хора, хвърлянето им във вряла вода, рязането на уши, носове и гениталии били обичайна практика при неговото управление. Любимото му развлечение обаче било да набива на кол врагове, пленници и провинили се поданици, откъдето идва и прякорът му Цепеш (на румънски кол).  Дракула поддържал специален екип от сръчни мъчители, които успявали толкова ловко да промушат острието от гениталите до устата без да увредят жизнено важни органи така, че жертвите оставали дълто време да агонизират в пълно съзнание.

Когато през 1462 г. султан Мехмед II нахлува във Влашко начело на 150 000 османска армия, граф Влад се затваря в столицата си Търговище (няма нищо общо с нашия едноименен град) и измисля ужасяващ начин да срине психически превъзхождащия го в пъти противник.  Когато мюсюлманската войска достига пред стените на крепостта вижда покъртителна гледка - 20 000 пленени по-рано турци, които се гърчат и стенат, набити на колове. 

Това отказва Мехмед II от обсадата и Дракула спасява кожата и короната си.  

Дали зловещата слава на влашкия владетел ще докара наплив от туристи, жадни за ужаси, все още не е ясно, но с хипотезата си Николай Овчаров се доближава до покойния бивш дългогодишен шеф на Националния исторически музей Божидар Димитров, който превърна в световна знаменитост Вампира от Созопол. Става въпрос за скелет, прободен с железен кол на мястото, където е било сърцето. Всъщност костите бяхана мъж и жена, но честта да обиколи музеите се падна на останките на мъжа.

В обичайния си сладкодумен стил Димитров разясни как древните са имали практика да пробождат с железен или дървен кол хора, за които са имали съмнения, че са вампири. Такъм бил и намереният екземпляр край Созопол.

Впоследствие това доведе до опашки пред музея в Бояна, където беше изложен нарочения за вампирски скелет.

Способният на не по-малко вълнуващи хипотези проф. Овчаров обясни още , че с екипа му вече са преминали през калдъръма от началото на XIX век и пласта от опожаряването на крепостта, след което са достигнали до по-долния пласт - от XV-XVI век. Именно там са открили въпросните гюлета.

Професорът заяви също, че постепенно навлизат в средновековния български пласт, в който от вчера са започнали да излизат български, римски монети и монети на византийския император Андроник II и сина му Михаил.

„Излязоха и други находки от керамика, които ни показват доста за интензивния живот, който се е водил тук в продължение на столетие. Нещо много интересно – върху една тухла намерихме част от отпечатан латински надпис от IV-V век, на който се чете латинското съкращение за кохорта.

Нашата хипотеза е, че става дума именно за последния период от присъствието на римляните в този район. Знаем, че те първо са обитавали центъра на I Италийски легион в Нове, който се намира в края на Свищов, но към IV-V век, вследствие на варварските нашествия той е изоставен и тогава се изгражда късно античната крепост, която се проучва в момента“, разказа Николай Овчаров, като поясни, че преди средновековния период тук е имало късно антична крепост и най-вероятно този надпис е свързан с нея.

„Няма да можем да разкрием тази година цялата крепост, тъй като ще продължим до средата на юни, но това е едно добро начало, което слагаме. Мисля че това, което излиза, данните които имаме, находките които открихме, тази прекрасна запазеност на зидовете, просто задължават да бъде продължено проучването и през следващата година“, обясни археологът и допълни, че би се радвал , ако се намери по-голямо финансиране, защото разкопките се правят с много хора. После стана ясно, че е получил 30 000 лв. от община Свищов за разкопките.

На въпрос на журналисти, какво още очаква да бъде открито, професор Овчаров обясни, че в средновековния български период се очаква да бъде разкрито какви сгради има в крепостта. „Допускам, че може да има и църква, на базата на част от корниз, който е открихме по време на сегашните разкопки.“, каза той.

И обеща големи успехи на Свищом като дестинация за културени  исторически туризъм.