Имате ли снимка на фона на Античния театър, който е един от символите на Пловдив? Ако имате – добре, но нямате ли ще трябва да си платите според ценоразписа на Община Пловдив.

В наредбата на градските власти са определени две цени -  5 лева за любителски кадри и 100 за фотосесии и телевизионни снимки. Как обаче се определя коя снимка е любителска, коя е професионална и кое е фотосесия? В случая преценката е оставена на служителя, който продава билетите на пловдивския амфитеатър. На практика, заложените му критерии са два – облекло и вид на фотоапарата. С други думи, ако сте облечени добре( като за повод) и имате апарат с голям обектив ще трябва да се заплатите 100 лева, нищо че искате да направите няколко любителски кадъра.

В такава ситуация са изпаднали младоженци от Пловдив. Те са били на скромна церемония в Обредния дом в Стария град,  когато решават да се снимат на фона на Античния театър. С тях отива техен приятел, който има любителски фотоапарат, но с по-внушителна външност.

Когато отиват обаче на входа разбират, че трябва да заплатят 100 лева за услуга. Причината е, че те са сватбари, което по презумпция означава, че ще си правят професионална фотосесия. Хората били изключително разочаровани, че трябва да плащат подобни такси за услуги, които няма да ползват.

„Облеклото ли е критерий за това какво ще правим? Античният театър е на всички пловдивчани, а в редица градове подобни забележителности са безплатни за всички жители на града, а тук се чудим как вземем повече пари”, заяви огорченият пловдивчанин.

В същото време японските туристи с техника, на която биха завидели редица професионални фотографи, снимат на поразия в театъра и плащат по 5 лева за кадрите си.

Не е ли това двоен стандарт?

Всъщност в Наредбата за  определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив няма разграничение между професионална и любителска  - фотосесия.  Двете услуги, които са гласувани от Общинския съвет, звучат така:

Любителско заснемане с фотоапарат -5 лева

За заснемане фотосесии, телевизионни снимки, в обектите, музейните къщи, дворове - за 1 час – 100 лева.

В този смисъл остава един субективен фактор, който е оставен на преценката на служителите на ОП „Старинен Пловдив”. Явно те са възприели, че облеклото и масовостта на присъстващите на снимката е критерий за заснемане на фотосесия, която струва 100 лева.

 Служител на предприятието обясни, че във въпросната цена от 100 лева се осигуряват удобства на фотографите, като им се дава свободен периметър от хора и туристи, за да станат по-добре снимките. Това става с предварителна заявка, а служители на ОП-то съдейства за направата на фотосесията.

„Случаят с двамата младоженци е по-частен. Има наредба, по която трябва да работим.  Разберете, че ако правим подобни изключения ще има много злоупотреби и масово хората ще казват, че правят любителски кадри, а ще правят професионални фотосесии. Има контрол, доколкото ни позволяват ресурсите. Ако видим човек с по-сериозна техника, който влиза на театъра, естествено, че ще поискаме да си плати по ценоразписа за фотосесии. В повечето случаи се касае за масово събитие с много хора, които ще бъдат снимани, а обстановката на театъра изисква намеса и цялостна организация за входящите туристи.  Идеята на тези такси е да се въведе контрол, а с парите да съхраняваме и развиваме тези забележителности”, заяви служителка на „Старинен Пловдив”.     

Ясно е, че така написана наредбата остава чисто субективния елемент в определянето на т.нар. „любителски снимки” и „професионални фотосесии”. Колкото и клиширано да звучи примерът с японския турист и двойката с официални дрехи и голям фотоапарат е показателен.

Самият факт, че хората не са искали нищо повече от това да се снимат със символа на родния им град в един специален за тях ден, но са били възпрени заради облеклото им, също е показателен. И тук въпросът не е за 100-те лева, а за начина, по който се третират хората. Мнителността и разсъжденията, че „някой иска да ни метне” и „имаш повод, не се „цигани” за 100 лева”, явно присъстват в съзнанието на все повече хора. Лошото е обаче, когато с тези мисли се взимат управленски решения.  Другата ни любима фраза е как на Запад от туризъм хората правят пари от всичко. Там обаче достойнството и местното самочувствие стоят на пиедестал, а тук гледаме първо как да угодим на чужденците, за да не се изложим пред тях…