Вирусните заболявания увеличават риска от инфаркти и инсулти. Оказва се, че най-рисковият период настъпва не по време на самото боледуване, а в седмиците след възстановяването. Пациентите, прекарали грип, са четири пъти по-склонни да получат инфаркт и пет пъти по-склонни да претърпят инсулт в рамките на месец след инфекцията. Подобна тенденция се наблюдава и при възстановяване от COVID-19, където рискът от сърдечни събития остава утроен до 14 седмици след заболяването, а при някои хора – повишен дори до една година. Дори по-разпространени вируси с дълготрайно присъствие в организма като херпес зостер, който засяга приблизително един на всеки трима души, също са свързани със значително по-високи нива на сърдечни заболявания.

Това показва обширен преглед на 155 проучвания, публикуван от Американската сърдечна асоциация. Той бе оповестен във Фейсбук групата за научна и полезна информация относно ваксините, поддържана от специалиста по епидемиология и инфекциозни болести доц. д-р Христиана Бацелова.

Според медиците тази сърдечно-съдова заплаха се задейства от собствения защитен механизъм на организма. Когато имунната система атакува вирус, тя освобождава молекули, които причиняват значително възпаление и променят кръвната химия, за да насърчат съсирването.

Макар че това помага за изолиране на инфекцията, то също така създава перфектна буря, която може да дестабилизира артериалната плака, причинявайки нейното разкъсване и блокиране на кръвния поток.

Поради това медицинските експерти преосмислят ваксините като основни инструменти за защита на сърцето, а не просто като начин за избягване на кашлица. Последните данни показват, че получаването на ваксина срещу грип може да намали риска от сериозни сърдечни инциденти с 34%, което прави превантивните грижи крайъгълен камък на дългосрочното сърдечно-съдово здраве.