След дълъг и напрегнат ден или когато изпитваме негативни емоции, изкушението да хапнем чипс или шоколад може да е голямо. Изследванията показват, че ултрапреработените, висококалорични храни играят важна роля в развитието на затлъстяването, но трайните им ефекти върху мозъка не бяха изяснени.

Изненадващо е, че дори краткотрайната консумация на нездравословни храни може значително да намали инсулиновата чувствителност в мозъка при здрави хора. Този ефект се запазва дори и след връщане към нормален хранителен режим, показва скорошно проучване.

Нездравословното разпределение на мазнините и наддаването на тегло са свързани с реакцията на мозъка към инсулина. При здравите хора инсулинът помага за контрола на апетита. При хората със затлъстяване обаче инсулинът губи способността си да регулира хранителните навици, което води до инсулинова резистентност. 

Инсулинът има много функции в организма. Една от тях е, че помага на захарта, или глюкозата, да достигне до мускулните клетки, за да се използва за енергия след хранене. В мозъка инсулинът също така сигнализира на тялото да яде по-малко, като намалява приема на храна.

Но не всеки мозък реагира еднакво на инсулина. При много хора инсулиновият отговор в мозъка е слаб или липсва, което е известно като „мозъчна инсулинова резистентност“. Хората с мозъчна инсулинова резистентност изпитват по-голям глад и имат повече коремни мазнини.

Мазнините могат да насърчат затлъстяването и така да допринесат значително за инсулиновата резистентност. Колкото повече са мастните клетки, особено в областта на корема, толкова по-малко ефективен е инсулинът. Мазнините освобождават вещества-посланици, които насърчават инсулиновата резистентност.

 Признаците на намалена инсулинова чувствителност в мозъка обаче могат да бъдат забелязани далеч преди затлъстяването, което се определя като индекс на телесната маса (ИТМ) над 30.

Той се изчислява като теглото (в килограми) се раздели на квадрата на височината (в метри), но има своите ограничения. Затова се препоръчва прекомерното затлъстяване да бъде потвърдено чрез измерване на телесните мазнини.

Само след пет дни консумация на допълнителни 1500 калории, състоящи се от шоколадови блокчета и чипс, инсулиновата чувствителност в мозъка на участниците в изследването драстично спада. Симптоми, които досега са били характерни предимно за хора със затлъстяване.

Дори една седмица след връщането към нормален хранителен режим сканирането с ядрено-магнитен резонанс показало трайно ниска инсулинова чувствителност в мозъка. Въпреки че не се наблюдавало значително повишаване на теглото, краткият период бил достатъчно дълъг, за да позволи на чернодробните мазнини да се повишат значително.

 Затлъстяването не е само въпрос на неправилно хранене и малко движение. То е свързано и с адаптирането на инсулиновия отговор на мозъка към краткосрочните промени в храненето, преди да се стигне до увеличаване на теглото.

Възможно ли е мозъчната инсулинова резистентност да бъде обратим проблем?

Проучвания показват, че редовната физическа активност за определен период може да възстанови инсулиновата чувствителност на мозъка при хора с наднормено тегло и затлъстяване. Това предполага, че подобен ефект може да се наблюдава и при хора с нормално тегло.

През последните две десетилетия броят на хората със затлъстяване в световен мащаб се е увеличил повече от два пъти. Ето защо е важно да се обърне внимание на ролята на мозъка, тъй като механизмите, водещи до затлъстяване, са далеч по-сложни от лошото хранене и липсата на движение.