Всички сме изпитвали внезапен прилив на гняв заради нещо уж дребно. Когато котката бутне нещо от масата, когато се приберем и заварим чинии, оставени в мивката, или пък има задръстване точно когато бързаме. Реакцията ни често е по-силна от самата ситуация – повишаваме тон на близък човек или натискаме клаксона по-дълго от нужното. 

Когато изпитваме раздразнителност, обикновено става дума за засилена склонност към гняв, която се появява, когато възприемем заплаха или когато нещата не се развиват по нашия начин. И това съвсем не е рядко явление.

В проучване от 2024 г. сред близо 43 000 души участниците оценяват средното си ниво на раздразнителност на 13,6 по скала от 5 до 30. Данните показват, че раздразнителността е честа и в много случаи напълно нормална реакция на дразнещи ситуации.

Понякога обаче, когато се ядосваме твърде често или твърде силно, това може да се превърне в сериозен проблем. Някои хора стават постоянно напрегнати, избухват лесно или изпитват силни пристъпи на гняв. Подобно на това как тъгата може да прерасне в депресия, а тревожността – в тревожно разстройство, раздразнителността става патологична, когато причинява сериозен вътрешен дискомфорт или пречи на нормалния ни живот.

Според изследване в сп. Neuropsychopharmacology много хора търсят помощ именно заради постоянна раздразнителност, също толкова често, колкото заради депресия или тревожност.

Дълго време раздразнителността не е била във фокуса на науката. Повечето изследвания са насочени към деца и тийнейджъри, при които тя е основен симптом на тежки разстройства на настроението. Сега учените обръщат повече внимание на възрастните и търсят обяснение защо някои хора стават толкова лесно раздразнителни и как може да им се помогне.

Проблемът идва, когато раздразнителността започне да ни носи страдание. Когато прекарваме деня си в недоволство или преживяваме неконтролируеми изблици на гняв, това вече не е просто моментна реакция.

Според специалисти раздразнителността става патологична, когато води до постоянни конфликти, например когато човек започва спорове с колеги или дори с непознати по пътя за работа. Честото съжаление след избухване, мисли от типа „не трябваше да казвам това“ или „не трябваше да реагирам така“, също са предупредителен знак.

Някои проучвания отчитат силен емоционален дистрес при жени с предменструално дисфорично разстройство. При тях раздразнителността преди менструация често води до разгорещени конфликти у дома. Дори когато се опитват да се сдържат, това изисква толкова усилия, че им става трудно да се съсредоточат върху работа и ежедневни задачи.

Защо някои възрастни са по-податливи на силна раздразнителност от други, все още не е напълно ясно. Част от отговорите може да се крият в изследвания при деца и тийнейджъри. При тях системите в мозъка, които обработват заплахи и награди, изглежда функционират по различен начин.

Проучване от 2018 г. изследва 195 деца и тийнейджъри, които участват в компютърна игра, създадена така, че умишлено да ги разочарова чрез несправедливо отнемане на точки. При по-раздразнителните деца се наблюдава засилена активност в стриатума – мозъчна област, свързана с обработката на наградите, когато изпитват разочарование.

Освен това се откриват необичайни реакции в области, свързани с изпълнението на задачи и контрола на вниманието. Това помага да се обясни защо, когато се ядосваме или разочароваме, ни е по-трудно да се съсредоточим. Други изследвания показват и променена активност в амигдалата (зоната в мозъка, която обработва усещането за заплаха) при деца със силна раздразнителност.

Когато сме раздразнителни често, това може да е като сигнална лампа. Според учените раздразнителността често показва, че нещо в мозъка или тялото е извън баланс. Около половината възрастни с депресия и голяма част от младите хора с тревожност съобщават за силна раздразнителност. Тези състояния често се припокриват, защото имат общи генетични фактори и са свързани с нарушения в системите за заплаха и награда в мозъка.

Когато живеем с постоянна раздразнителност, рискът не е само в напрегнатите отношения. Проучване от 2020 г., публикувано в сп. Neuropsychopharmacology, показва, че честата раздразнителност е рисков фактор за поява на суицидни мисли. 

Раздразнителността се среща и при състояния като разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, биполярно разстройство, както и при хормонални промени, например в периода преди менопауза. Въпреки това силната раздразнителност невинаги означава психично разстройство. Понякога тя е въпрос на темперамент. Дори при хора без депресия или тревожност може да се наблюдава изразена склонност към гняв. Боледуване, стрес, недоспиване, глад, болка, самота или отказване от тютюнопушене също могат да засилят раздразнителността. 

При силна и продължителна раздразнителност е добре да се потърси помощ от психотерапевт (квалифициран), защото лечението на основното състояние често води и до намаляване на гнева, съветват експерти.

Антидепресантите могат да облекчат не само симптомите на депресия, но и раздразнителността и свързаните със нея суицидни мисли. Освен медикаменти, когнитивно-поведенческата терапия също е ефективен вариант, тъй като учи как да разпознаваме навреме гнева и да го управляваме по-здравословно.