В стремежа си да предпазим децата от болести често стигаме до крайности. Дезинфектанти за всяка повърхност, антибактериални кърпички във всяка чанта, играчки, които се мият след всяко докосване до пода. Прекалената стерилност често води до твърде ограничен контакт с естествените микроорганизми. Постоянната употреба на силно почистващи средства ограничава срещите на детето с полезните бактерии. Това може да забави правилното изграждане на детската имунна система. Чистотата се възприема като основна защита, но детският организъм не е създаден да се развива в стерилна среда, пише Puls.bg. 

Имунната система не е напълно оформена при раждането. Тя се изгражда постепенно и има нужда от контакт с външната среда, за да се научи как да реагира адекватно и правилно. За този процес са необходими реални стимули, включително срещи с микроорганизми, които не представляват опасност. Когато тези стимули липсват, имунният отговор може да стане неправилен.

Тази идея стои в основата на т.нар. хипотеза за хигиена. Според нея прекалено чистата среда в ранна детска възраст е свързана с по-висок риск от алергии, астма и други състояния.

Имунната система има нужда от ''тренировка''

Контактът с микроби не означава задължително болест. Повечето микроорганизми, с които детето се среща ежедневно са напълно безвредни. Те действат като тренировка за имунната система, помагайки ѝ да прави разлика между реална заплаха и нормални, безобидни стимули.

Когато тази тренировка липсва, имунната система може да започне да реагира прекомерно. Именно това представляват алергичните реакции - защитен механизъм, насочен към вещества като полени, прах или определени храни, които по принцип не са опасни. Имунната система не е слаба, а по-скоро неправилно насочена.

Деца, които растат в среда с по-голямо микробно разнообразие например с повече време навън, контакт с животни или повече социални взаимодействия, по-рядко развиват някои алергични заболявания. Това не означава, че микробите са лек, а че ранният контакт с тях подпомага по-балансираното развитие на имунния отговор.

Къде е границата между хигиена и стерилност?

Все пак хигиена си остава изключително важна. Миенето на ръце, безопасната обработка на храната и ваксинациите са доказани и необходими мерки за превенция на инфекции. Проблемът възниква, когато всяка бактерия се възприема като заплаха, а стерилността се превръща в начин на живот.

Прекомерната употреба на антибактериални продукти не прави детето по-защитено. Те унищожават както потенциално вредните, така и полезните микроорганизми и могат да нарушат микробния баланс, който има важно отношение за имунното здраве на детето. Този баланс е важен за правилното функциониране на имунната система.

Детето не се нуждае от стерилна среда, а от нормална. Среда, в която организмът има възможност да се адаптира, да реагира и да се учи. Чистотата е важна, но когато се превърне в крайност, тя започва да работи срещу естествените механизми на развитие.