Диетата с намалено съдържание на калории води до значително забавяне на биологичното стареене. Изследване, публикувано в сп. Nature Aging, повтаря подобни констатации от последните години, повечето от които са ползвали данни от националното проучване Comprehensive Assessment of Long-term Effects of Reducing Intake of Energy (CALERIE).

„Анализът на данните от участниците показва, че 2 години на леко ограничаване на калориите значително намаляват биологичната възраст“, се казва в проучването.

Хронологичната възраст е пряк показател за възрастта - просто казано, това е броят на годините, изминали от раждането на даден човек. За разлика от биологичната възраст тя не отчита здравето, начина на живот, генетиката, епигенетиката и факторите на околната среда. Някои от най-разпространените методи и тестове за определяне на биологичната възраст са:

  • Епигенетични тестове: Те измерват метилирането на ДНК, което е свързано с процесите на стареене.
  • Теломерни тестове: Теломерите са краищата на хромозомите, които се скъсяват с всяко делене на клетката. Мярката за дължината на теломерите може да даде информация за клетъчното стареене.
  • Кръвни биомаркери: Анализът на различни биомаркери в кръвта може да предостави информация за здравословното състояние и биологичната възраст.

В научната общност биологичната възраст може да осигури по-точно отражение на процеса на стареене, тъй като тя не се увеличава с еднакви темпове при всички.

"Биологичната възраст е най-важният рисков фактор, определящ индивидуалния риск от заболеваемост и смъртност“, пишат изследователите от проучването.

Въпреки че участниците в изследването с ограничаване на калориите "постигнаха само относително умерени резултати", се казва в проучването, "това все пак доведе до значително намаляване на няколко известни рискови фактора за сърдечно-съдови заболявания“.

По-рано тази година в проучване на университета в Пенсилвания, в което се изследва връзката между калориите и стареенето, са анализирани данни от 175 участници след 24-месечно ограничаване на калориите. То установява, че след една година на това ограничение участниците губят теломерите си по-бързо, отколкото тези на стандартна диета. Но след две години, след като теглото на участниците се стабилизирало, те започнали да губят теломерите си по-бавно и към края имали приблизително същата дължина на теломерите като тези на стандартна диета, пише puls.bg. 

Теломерите, изградени от ДНК последователности и протеини, затварят и предпазват края на хромозомите. Те стават малко по-къси всеки път, когато ДНК се копира, за да се създадат нови клетки, така че дължината им може да бъде полезен показател за биологичната възраст на клетките.

 

 

 

Снимка: iStock