Доц. Стефан Попов, дм, е специалист по неврология, психиатрия и сексология. Началник клиника по психиатрия в УМБАЛ „Свети Георги”. Има и частна практика. Преподавател към катедрата по Психиатрия и медицинска психология на Медицински университет – Пловдив. От 2005 г. води първия в България лекционен курс по сексология за студенти-медици и бъдещи акушерки.
- Доц. Попов, споделяте ли мнението, че гледането на порно съсипва мъжката потентност?
- Порнографията е индустрия и като такава тя предлага продукти, които трябва да бъдат реализирани от крайните консуматори. Има много проучвания на влиянието на порнографията, включително агресивната, върху сексуалното поведение. Те вървят в две посоки. Първо, доколко тази агресивна порнография увеличава агресивните прояви на хората. За голяма изненада няколко големи проучвания в САЩ и Европа не показаха увеличаване на агресивността на хората, крайни потребители на продукта. По отношение на това дали порнографията може да повлияе на сексуалното поведение – в смисъл, дали тя може да намали сексуалното желание, сексуалната възбуда, оргазъм, данните са противоречиви. От една страна е известно, че голяма част от хората използват порнографски материал, за да подобрят своята собствена сексуална възбуда. И това сработва. От друга страна, ние вече имаме диагноза „пристрастяване към порнографски материал в интернет”, която влиза и в новата международна класификация на болестите. Там имаме едно състояние, при което нашите пациенти са обсебени от този експлицитно порнографски материал. Ровенето в интернет на практика изконсумира цялото им свободно време. Тоест, тези хора няма как да правят нещо друго, освен да гледат съответните сайтове в интернет. Но това е крайният вариант. Няма човек, който да не е гледал порно. Няма човек, който да не го е използвал като средство било за развлечение, било да подпомогне своето сексуално желание. Но когато отиде в крайност, това вече е диагноза.
- Смятате ли, че българите започват по-свободно да говорят за своя сексуален живот и има ли все още теми табу?
- По-свободно – да. Вече сме в 20-те години на 21 век, няма как хората да не са по-освободени на сексуална тематика. Това е еволюционен процес. Дали има теми табу – да. Има неща, за които се говори малко. Например големият въпрос са т.нар. перверзии. Обикновено в контекста на съдебното производство се дискутира педофилията. Там нещата са поставени на някаква информираност, но от гледна точка на това, че жертвите на този вид посегателства са малки деца. И обществото е много чувствително на темата за блудствени действия спрямо непълнолетни. От друга страна, знае се, че преди повече от три десетилетия за първи път Американската психиатрична асоциация, а след това и Световната здравна организация, „изхвърлиха” хомосексуалността от групата на перверзиите. Ние нямаме никакъв монопол да я дискутираме от медицинска гледна точка. Което обаче не премахва въпроса за дискусия на тема хомосексуалност. И още по-малко не може да елиминира или да неглижира всички тези родители, които идват в моя частен консултативен център с молба да прегледам техните деца (обикновено млади момчета) и да направя някаква консултация с оглед съдействие. Ние не можем да кажем на тези хора да не ни търсят, защото това не е заболяване. Тъй като все още нашето общество не може да приеме факта, че детето в семейството е с хомосексуално поведение и това не съвпада с очакванията на родителите. И е необходима много работа, не само на медицинските институции, но и на самото общество, по въпроса на хомосексуализма. Не казваме дали това е добро или зло, норма или ненормално. Но трябва повече светлина. За хомосексуалистите се сещаме само когато тръгнат гей парадите или някой постави въпроса за видовете полове. И тогава едните хора казват: Те имат права. Другите казват: Какви са тези гейове в центъра на София или на Пловдив. Но и двете крайни позиции са неприемливи.
- Как действате, когато родител на хомосексуално дете дойде при вас за помощ?
- Въпросът е много деликатен, защото, образно казано, в тези случаи често става въпрос за настояване на родителите, без самите деца да имат желание за това. Тоест, образно казано, някой ти поръчва едно ядене в един ресторант, което ти не искаш да консумираш. Винаги питам родителите, дали детето им би желало да се срещнем за консултация. Те не идват, за да им сменим сексуалната ориентация. Идват за един вид сексологично консултиране по въпроса на тяхната сексуална ориентация. В тези случаи, когато има желание от страна на сина или дъщерята, тази консултация се провежда. Ако е необходимо, се дават съвети на младите хора или на техните родители, които често имат позицията, че детето трябва да се „обърне” в хетеросексуалната посока. А това е изключително тежка задача.
- С какви проблеми най-често идват пациентите при вас?
- В най-честите случаи са свързани с някоя от фазите на сексуалния отговор. Сексуалният отговор има основно три фази – желание, възбуда и оргазъм. При мъжете по-чести са нарушенията в ерекцията. Нарушенията в оргазма също се срещат често. Това е преждевременна еякулация, тоест, настъпване на семеизпразване в рамките на под една минута. Докато в контингента на жените основните проблеми са липса на оргазъм и намалено сексуално желание. В по-честия случай пациентите идват сами. А в по-редкия, което обаче е по-доброто – със своя партньор.
- На какво се дължат тези проблеми?
- Има няколко основни причини за възникването на сексуални дисфункции, тоест, нарушение в някоя от фазите на сексуалния отговор. Първо, това са различни телесни заболявания. Те могат да бъдат ендокринни, какъвто е захарният диабет, хормоналната недостатъчност (недостатъчни нива на тестостерон при мъжете). Могат да бъдат заболявания на сърдечно-съдовата система, каквато е исхемичната болест на сърцето, мозъчно-съдовата болест в по-малка степен. Както и заболявания на периферната нервна система, дископатии, радикулит, които засягат невроналните системи, отговорни за протичането на сексуалната възбуда. Втората група са фактори, които ние наричаме психосоциален стрес. Проблемите с партньора - лошо отношение, липса на добра обратна връзка между двамата, битки за надмощие в двойката, много често стават причина. И третата група са сексуални дисфункции, които се индуцират от лекарства. Всички лекарства за лечение на артериална хипертония например могат да имат като странично явление нарушение на сексуалната възбуда. Почти всички антидепресанти, използвани в лечението на депресии и тревожни разстройства, могат да забавят оргазма. Това са само няколко примера за тези странични явления на лекарствата.
- Склонни ли са хората да експериментират в секса и вие насърчавате ли ги да го правят?
- Клиничната сексология, чийто представител съм аз, по-малко се интересува от т.нар. еро практика, или подобряване на сексуалния пърформанс – разнообразието от менюта, които ще бъдат използвани от една сексуална двойка. Акцентът в клиничната сексология е изместен в малко по-различна посока и е центриран върху психосексуалното благополучие. Тоест, доколко един индивид е удовлетворен от себе си в контекста на връзката си с друго същество. И всяко нарушаване на тази хармония, на баланса вътре в двойката, може да бъде пречка за нормалното функциониране. В този смисъл ние насочваме вниманието към хармонизацията в самата сексуална двойка. Търсим какви са причините за това между двама души да няма добро разбирателство. Далеч невинаги даването на ново сексуално меню ще подобри нещата, ако в двойката има фундаментални проблеми. Така че не само аз, но и повечето сексолози говорят все повече в посоката на тази хармонизация и реална интимност в двойката, създаването на топли и много близки отношения в смисъл на интимност като взаимно разбиране между партньорите. Ние достигаме бавно и сигурно към нещо, което наричаме топлота и човешка връзка между два индивида. Като че ли все повече се отдалечаваме от времената на сексуалната революция, когато този консумативен елемент на сексуалността бе издигнат в култ. Светът върви към моногамия, защото човечеството е получило няколко плесници. Първият шамар са венерическите болести. И не случайно след първите вълни на гонорея намаляват безразборните контакти. Вторият голям шамар е епидемията СПИН. Такива удари хората получават от време на време и това води в някаква степен на една по-голяма моногамия, което и аз наблюдавам в последните 10-15 години. Има два вида секс. Единият се нарича прокреативен. Това е сексът, който се прави заради самият полов акт и в интерес на продължаване на рода. Вторият, рекреативният, е сексът за удоволствие. Разбира се, те са свързани, няма как да ги отделим. Но ние започваме все повече да отделяме вниманието на човешката връзка в контекста на този рекреативен секс. Тоест, нещата да се изместват повече към взаимното разбирателство и към хармонията в двойката.
- Нормално ли е човек да бъде само с един партньор през целия си живот?
- Много отдавна съм престанал да дефинирал понятието норма. Защото нормата може да бъде дефинирана в различни аспекти. Може нормата да е средноаритметично – кое е най-честото явление. Може нормата да бъде приета като социално приемлива, може да бъде нормата от позиция на религия, етнос, култура. През 1948 г. Алфред Кинси е втрещил Америка, когато прави проучване на сексуалността на американците. И установява, че близо половината от американските мъже и жени в брачни двойки изневеряват на своите партньори. Америка прощава на Кинси писанията за мъжете като процент на изневяра, но не му прощава тези за жените. Защото все пак това е една сравнително пуританска държава с по-строг морал и Кинси доста си е изпатил от това. Така че дали моногамията е някакво правило – това не можем да кажем. Все още в съвременна Европа и България нямаме такива големи проучвания, които да бъдат репрезентативни. Освен това трябва да сме абсолютно убедени, че интервюираните казват истината. Което в никакъв случай не може да бъде гарантирано. Но другото, което се оказва много интересно и на което в последните десет години се обръща особено внимание, е, че за да изневерява един човек, той трябва да има такава генетична структура. Изглежда, че това е кодирано в самата личност. То не се предизвиква от факта, че партньорката е грозна или мирише на манджа, а е дълбоко кодирано в него. Тоест, ние ще трябва да си преосмислим визията за изневерите.
- А ако изневерите са породени от друг проблем в двойката?
- Да, биха могли да бъдат породени от много проблеми. Биха могли да бъдат породени предимно от този психосоциален стрес, за който говорим. В двойка, в която единият партньор е подложен на някакво унижение или тормоз, може да бъда обяснено неговото отклоняване от пътя, образно казано, и търсенето на нов партньор. Въпросът е, че във всички случаи, при които търсенето на друг партньор е самоцелно, то не се увенчава с тази степен на удовлетвореност, която търсещият очаква. Да кажем, има жена, която не е удовлетворена от своя съпруг, който я тормози, и тя отива и търси друг партньор. Но понеже го прави от инат или за да отмъсти, не може да изпита почти никакво удоволствие.
Още от категорията
Кой са най-богатите на колаген храни?
Страхът има изненадващи ползи за здравето
Темите на Traffic News
