Конюнктивита е едно от най-разпространените очни заболявания, което засяга огромна част от хората. В общия случай то е силно заразно и за да се избегне е необходимо да се спазва стриктна хигиена.  Самолечението му може да доведе до силно влошаване на състоянието, а някои от формите му могат да бъдат опасни за зрението на човек.

Пролетния сезон предразполага към висока заболеваемост, която често върви с вирусната вълна, както и с алергичните реакции от цъфтежа на дървета и храсти.

Какво представлява заболяването, как да се предпазим и как да се лекуваме – това попитахме офталмологът д-р Иванина Райчева.

- Какво представлява така популярното заболяване конюнктивит?

Конюнктивитът представлява възпаление на конюнктивата - прозрачна мукозна обвивка, покриваща предната част на окото, т.н. склера и вътрешната повърхност на клепачите. Възпаленията на конюнктивата са най-честите заболявания не само на конюнктивата, а и на окото като цяло.  Засягат еднакво двата пола, както и пациенти  от всички възрастови групи. Причините за възникването на това възпаление са многобройни, но клиничната картина е характерна и диагностицирането му не представлява трудност  за офталмолога.

Съществуват обаче и тежки конюнктивити, които макар и не толкова чести, оставят след себе си сериозни усложнения, водещи до намаляване на зрителната острота.

- Какви видове конюнктивити съществуват и кои са основните причини за развитието им?

Според  вида на причинителя конюнктивитите се делят на две големи групи. Това са инфекциозни конюнктивити, които могат да бъдат причинени от различни бактерии, вируси, гъбички ,хламиди, както и паразити, и еинфекциозни.

Втората голяма група на неинфекциозните конюнктивити включва  алергичните конюнктивити, конюнктивита при синдром на „сухо око”, конюнктивити предизвикани от некоригирани или лошо коригирани рефракционни аномалии, най-вече далекогледство и астигматизъм, или от производствени и вредности на околната среда – прах, студ, вятър, топлина и др.

В зависимост от клиничната картина си картина те могат да протичат остро, като след приложено лечение инфекцията се овладява. Ако протичат за по-дълго време 6-месеца и повече  – тогава се говори за хроничен конюнктивит .

- Какви са най-честите симптоми на заболяването?

Конюнктивитите могат да засегнат само едното око, но обикновено са двустранни, като протичат без болка и без понижаване на зрението.

Водещите оплаквания, с които пациентът най-често идва при лекаря са: силно зачервяване на очите; оток на клепачите; силна секреция, която води до слепване на миглите сутрин и затруднява отварянето на очите; сърбеж; парене; сълзене; дразнене от светлината.

- Кои са най-често срещаните конюнктивити и какво е характерно за тях?

Най-чести са инфекциозните конюнктивити, като от тях най-разпространен е бактериалният конюнктивит. Причинители са различни видове бактерии - стафилококи, стрептококи и пневмококи и др. Тези конюнктивити засягат първоначално едното око и след това обхващат и второто. Те могат да протекат остро  с дифузно зачервяване  на конюнктивата, обилна  секреция с жълто-зеленикав цвят, оток на клепачите и  слепнали миглени ръбове сутрин. Могат да имат и хроничен ход, при който пациентът има силно изразени субективни оплаквания  (парене, глождене, чувство за чуждо тяло), но слабо изразена клинична картина (крусти по клепачните ръбове, минимално количество секрет, слабо зачервяване). Появата на бактериален конюнктивит е по-честа при малки деца, а на вирусен – при юноши и възрастни.

Вирусните конюнктивити са по-редки или около  15% от всички конюнктивити. Най- чест причинител са   аденвирусните. Тези конюнктивити са силно заразни и може да  протичат под формата на малки епидемии, т.н. епидемичен конюнктивит. Честотата  им нараства през пролетния сезон, когато  зачестяват вирусните инфекциозни заболявания.Като  по-предразположени са хората работещи в затворени колективи - училища, детски градини, офиси, обществени  места със струпване на много хора.

Заразяването става от  вече болни  хора по въздушно-капков път, както и  чрез замърсени хранителни продукти, предмети от бита, тоалетни принадлежности.  

Протичат понякога по- тежко с изразен оток на клепачите, силно зачервяване на конюнктивата, обилна  водниста секреция, като в по- късните стадии може да има и намаление на зрението, което налага по-продължително наблюдение на болните до 6 месеца.  Този тип инфекции могат да протекат и с общо неразположение, главоболие, респираторни инфекции, фарингит.

- Има ли сезонност в разпространението на инфекцията и кои е конюнктивитът характерен за този сезон?

Актуален  проблем през пролетно-летния сезон са алергичните конюнктивити. Алергичният конюнктивит спада към неинфекциозните конюнктивити. Според  проучвания засяга приблизително 15% от цялото световно население. Той е резултат от свръхреакция на имунната система, вследствие на попаднал в окото алерген. Алергени могат да бъдат: домашен прах, полени, животински косми, грим или козметични препарати, преки cлънчeви лъчи, хрaни.

Очните лекари ги диагностицират с първите силни слънчеви лъчи в началото на пролетта, когато цъфтят растенията и затихват в края на месец август. Симптомите са от лек сърбеж и зачервяване до обилно сълзене, дразнене от светлина и подуване на клепачите. Едновременно с конюнктивита често възниква и ринит с кихане и кашлица. Най-често се засягат деца от 2 до 6 години.

- Кой вид конюнктивит е опасен през всички сезони на година?

Хроничните конюнктивити не се влияят от сезон. Те са предизвикани най-често от вредни условия на труд – например в производствените предприятия, където има прах, дим, сух въздух, UV- лъчение, които дразнят конюнктивата. Най-разпространени са при хора, работещи в брашнарската, циментовата, фармацевтичната и химичната промишленост.  

Към тях се отнася и синдромът на ‘’сухото око’’, който стана често срещан в наши дни. Работата, свързана с продължително  стоене пред компютъра води до изсъхване на очите и промяна в сълзите , в резултат на което очите се дразнят и зачервяват .Ако не се вземат мерки на време се получава хронично  възпаление на конюнктивата.

Друга причина се явява необходимостта от предписване на точни очила, които пациентът да носи.

- А с какво може да се обърка конюнктивита?

При конюнктивит е налице синдромът на т.нар. „червено око”, който се среща и при редица други очни заболявания- други възпалителни заболявания на окото /кератит, иридоциклит/, някои видове глаукома /остър глаукомен пристъп/, травми на окото или наличие на чуждо тяло в него.Терапията при тези заболявания е различна , затова и точната диагноза е от ключово значение.

- Как да се предпазим от развиване на заболяването?

Голяма част от конюнктивитите са инфекциозни, заразни заболявания, което налага да се спазва строга хигиена. Личната хигиена се състои в редовно миене на ръцете, използване на лични кърпи за ръцете и лицето. За осъществяване на колективната хигиена трябва да се извършва редовна дезинфекция на плувните басейни, почистване на училищните чинове с дезинфекционни препарати, дезинфекция на инструментите и уредите за изследване на очите.

За профилактика на алергичните конюнктивити може да се посочи избягване на познатите алергени, както и предварителен прием на противоалергичен медикаменти.

- При наличие на някой от симптомите, какво трябва да направи пациентът?

Първият ми съвет е , да не се пристъпва към самолечение . То е доста изкушаващо, поради достъпността на медикаментите .Въпреки че диагностицирането на конюнктивита е лесно и бързо, то трябва да се извършва от специалист. Важно е да се знае, че не всеки конюнктивит е бактериален и прилагането на антибиотични колири не е ефективно във всеки случай.

Затова на първо място , ако човек почувства някой от симптомите , той трябва да направи консултация с лекар офталмолог, за да се постави точна диагноза и да се изпише съответната терапия.

- Как се лекува заболяването?

Лечението се определя от вида на конюнктивита , но в общия случаи е консервативно- медикаментозно

При инфекциозните конюнктивити е много важно да се спазват хигиенни мерки, за да се ограничи разпространението на заразата. Лечението им трябва да бъде насочено към специфичния причинител с антибиотични капки, прилагани според предписанията на лекуващия офталмолог.При вирусните конюнктивити се прилагат противовирусни медикаменти.  Лечението на алергичните конюнктивите е еднакво с лечението на всички алергични реакции – избягване на познати алергени при възможност, прилагане на противоалергични капки или перорални противоалергични медикаменти.

При хроничните конюнктивити- лечението е  симптоматичното - подобряване условията  на труд , отстраняване на вредните фактори от средата. При „сухо око” се прилагат изкуствени сълзи, гелове и унгвенти с витамини.