В разгара на пандемията сериозно се увеличиха антиваксърските настроения не само у нас, но и в целия свят. Това се отрази не само на имунизацията срещу COVID-19, но и на поставянето на препаратите от задължителния имунизационен календар.
С около 15% по-малко дози срещу полиомиелит, дифтерия, тетанус и коклюш, морбили, паротит и рубеола са поставени през първата половина на тази година в сравнение на същия период на 2019 г., когато все още нямаше коронавирус. Данните на Националния център по обществено здраве и анализи показват, че едва 69% от децата у нас са получили трети прием на тези ваксини. 11% от новородените пък не са имунизирани срещу туберкулоза. Основана причина за това е отказ на родителите.
При препоръчителните имунизации спадът е още по-драстичен. Ако преди две години ваксина срещу хепатит А са си поставили 780 българи, тази година броят им е 293. При хепатит Б намалението е от 189 на 38. Единствено при противогрипните ваксини се наблюдава засилване на интереса. За първото шестмесечие на 2019 г. са поставени 276, а за същия период на тази година - 1 119.
Антиваксърските настроения все повече плашат медиците. Преди дни от Световната здравна организация предупредиха, че заради изпускането на задължителни ваксини срещу морбили може да се появи и нова епидемия. Според д-р Костадин Сотиров – председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари в Пловдивска област, същата е опасността за други отдавна забравени заболявания.
„Епидемията от коронавирус е, така да се каже, една от леките, защото един болен от COVID-19 разболява средно 2-3 души. Болен от коклюш заразява 17, а заразен с морбили заразява 90 човека. Представяте ли за какви темпове говорим. Тези болести не са изчезнали, но досега сме били предпазени от тях, затова и са вписани в задължителния имунизационен календар. Все пак се намират хора, които искат да се откажат от нея“, посочи д-р Сотиров.
Акценти
Темите на Traffic News
