На 1 декември отбелязваме Световния ден за борба със СПИН. Мотото на кампанията тази година е "Промените се правят от общностите". По данни на Глобалната програма по СПИН близо 38 милиона души в цял свят живеят с ХИВ/СПИН, като само през 2018 г. броят на новите случаи е 1.7 милиона. Повече от половината от всички нови инфекции са сред уязвими групи и техните партньори. До края на 2018 г. близо 24 милиона лица, живеещи с ХИВ/СПИН, са получили лечение.
По този повод от Националната пациентска огранизация излязоха с отворено писмо до българските лекари и медицински работници.
Близо 30 години след откриването на вируса, благодарение на антиретровирусната терапия за ХИВ, ние сме свидетели на огромен напредък и успех в контролирането и трайното потискане на вирусната активност. На практика инфекцията, считана за смъртна присъда, се превърна в хронично заболяване, с което пациентите живеят и имат нормална продължителност на живота - до 50 години след инфектирането, информират от организацията.
Ако пациент приема антиретровирусната си терапия и достигне до под 40 копия на вируса в милилитър кръв, то той не може да предаде ХИВ по време на незащитен сексуален контакт или на манипулации с кръв, както и може да има здрави, неинфектирани деца, категорични са от НПО-то.
По думите им сериозен проблем остава достъпът на пациентите с ХИВ до медицинска помощ извън рамките на вирусологичното проследяване. За съжаление не са единични случаите, в които на пациенти с диабет, онкологични заболявания, кардиологични проблеми се отказва директно или мълчаливо нужното лечение или хирургична интервенция заради ХИВ. Тези пациенти биват насочвани към отделенията за контрол на ХИВ, без това да е необходимо. Ставали сме свидетели как пациент с ХИВ е насочен за гипсиране на счупен крак към инфекциозната болница в София, без значение, че това не е от компетенциите на вирусолозите, продължава отвореното писмо.
Тази стигма убива хората. Незнанието убива пациентите. По този начин млади, работоспособни българи загиват не в следствие на ХИВ/ СПИН, а на друг здравословен проблем, чието лечение, дори в условия на спешност, бива отказвано. Зад този отказ ние виждаме обоснования страх на медицинския персонал от заразяване. Страх, който се дължи на липсата на информация. А науката е категорична – трайната вирусна супресия води до това пациентите да не могат да предават вируса.
Като организация, която защитава правата на пациентите, ние вярваме, че за европейска страна с добри медицински специалисти, персистирането на такъв проблем в 21 век и липсата на информация сред лекарите, медицинските сестри, студентите – бъдещи лекари и здравните специалисти изобщо, е повече от тревожно. Уви, няма друго заболяване, към което да има такава стигма и неразбиране, категорични са от организацията.
"Затова бихме искали да Ви информираме, че единственото, което е необходимо да се прави, когато се лекува пациент с ХИВ, е да се спазват правилата за безопасност на работа, които са валидни за всички пациенти, независимо от техния ХИВ статус. Тоест на всеки пациент да се гледа като на рисков и да се ползват ръкавици, маски, очила и други средства за лична безопасност. Уважаеми колеги, държавата е осигурила безплатно лечение и отделения за контрол на вируса, но не може да се справи със стигмата и неприемането, неразбирането и липсата на емпатия от страна на здравни работници към пациенти с ХИВ. Това е обща задача, за която всички сме отговорни. Ние оставаме на разположение да обучаваме, консултираме и информираме всеки заинтересован, за да спасяваме живота. Което е основно призвание на всички, ангажирани със здравеопазването", завършва писмото.
Още от категорията
Кой са най-богатите на колаген храни?