Медицинските сестри и акушерките да имат право на самостоятелни практики, предвиждат промените в Закона за лечебните заведения, публикуван на сайта на Министерство на здравеопазването за обществено обсъждане.

Целта на регламентирането на възможността лекарските асистенти, медицинските сестри и акушерките да организират и създават лечебно заведение, в което да осъществяват самостоятелно здравни грижи, е да се създаде възможност за самостоятелен избор на професионално развитие и извеждане от сивия сектор на този вид здравни услуги, чието търсене през последните години се увеличава“, пише в мотивите на министъра на здравеопазването. По този начин се разширявали възможностите за избор на пациентите и съответно се подобрявал достъпа им до здравни грижи.

„Самостоятелното предоставяне на здравни грижи е съществен елемент от реализацията на автономността на професиите лекарски асистент, медицинска сестра и акушерка. Това ще даде възможност за избор в професионалното развитие на тези специалисти по здравни грижи. От друга страна, самостоятелната практика на лекарските асистенти, медицинските сестри и акушерките ще даде възможност на пациентите на право на избор, а и ще облекчи натовареността в извънболничната медицинска помощ като поеме изцяло здравните грижи за хронично болните, децата и бременните“, мотивира промяната още министърът.

В мотивите си министърът на здравеопазването пише още, че със застаряването на населението и съпътстващата полиморбидност на възрастните хора, се увеличава потребността от здравни грижи. „Здравните грижи включват дейности, които могат да се обобщят в няколко групи: предоставяне и събиране на здравна информация; промоция на здравето, превенция и профилактика на болестите; предоставяне на медицински и здравни грижи; рехабилитация; осъществяване на манипулации; оказване на спешна медицинска помощ. От психологическа и икономическа гледна точка здравните грижи, осъществявани в домовете на пациентите (тези грижи се наричат още формални) са по-изгодни – пациентите остават в обичайната си среда, а здравословното им състояние се наблюдава от медицински специалист, който в случай на необходимост може да окаже спешна помощ и да осъществи координация с лекар от извънболничната или болничната медицинска помощ“, пише министърът.

Припомняме, че исканията за самостоятелни практики са поставяни от няколко години от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. „Проблемът е в липсата на законова регламентация за частна практика на медицинските сестри и акушерките. От 10 години се борим за това, веднъж дори успяхме да го вкараме за малко в закона. Борим се да има регламент, според който сестри, акушерки, социални работници, да могат да оказват извънболнични грижи по домовете“, казаха от БАПЗГ на кръгла маса през май месец.

„На фона на това, че българските лекари не можели да дават самостоятелни дежурства, се появиха желания от други медицински специалисти, за самостоятелна практика. Категорично искам да подчертая, че практикуването на медицина е свързано с определени правила, зададени като хорариум и като години обучение. Във време, в което българският лекар може да открие самостоятелна практика, въпреки че е учил 6 години, само когато е специализирал минимум „Обща медицина“, т.е . още четири или пет години, във време, в което се дискутира и спори дали българският лекар може да дежури сам и под дистанционното наблюдение на специалист, да иска някой без такова образование да има самостоятелни практики и да провежда лечение, е недопустимо. Ние не сме съгласни и ще се противопоставим твърдо на това, защото в противен случай означава, че сме съгласни на българските пациенти да се предлагат нискокачествени медицински услуги“, коментира обаче още тогава идеята за самостоятелни практики председателят на БЛС д-р Иван Маджаров, припомня zdrave.net.